Loading...
Запитвали ли сте се защо космическите кораби носят имена като „Розета“, „Фила“, „Шанджоу“ и дори „Мангалян“? Подобни имена не са просто случайна комбинация от букви, а имат своя скрит смисъл.
Електронното издание на Gazeta.ru разшифрова значението им, и не само това, а изнамира и вдъхновителите на идеята как да се кръщават космическите кораби. И докато в началото на космическата ера, дори имената им са намеквали за идеологическото противопоставяне между двете системи в надпреварата им за първенство в Космоса, то в по-късните периоди превес при кръщаването на корабите вземат киното и митологията.
История и митология
Имената „Розета“ и „Фила“ например са свързани с разшифроването на древните йероглифи. Първото е производно разбира се на името на известния розетски камък, съдържащ три идентични надписа- два от които на древноегипетски (с йероглифи и димотическо писмо), и един на древногръцки. Учените използвали надписите от Розетския камък за разшифроване на египетските йероглифи. Името на спускаемия апарат „Фила“ е избрано след конкурс, проведен през 2004 година сред жителите на страните, участнички в проекта. Той всъщност носи името на река Нил, в чийто район е намерен обелиск с египетски йероглифи, в който са споменати цар Птолемей VII и цариците Клеопатра I и Клеопатра III. Този паметник също имал своя принос за разчитането на йероглифите.
С помощта на двата апарата пък човечеството за пръв път осъществи кацане върху повърхността на комета. Космическите кораби получават имена, свързани с митологията не само в Европа, но и в Китай. Лунният модул, изпратен от Поднебесната в Космоса носи името „Чанье“, а верният му спътник луноходът – „Юйту“. „Чанье“ е името на китайската богиня на Луната, а „Юйту“ в превод означава „нефритеният заек“, странно същество, което винаги съпровожда богинята. Имената и на другите китайски кораби са тясно свързани с митологията. В този списък може да се прибавят „Шенджоу“ (Небесна лодка), „Тянгун“ (Небесен дворец) „Шенлун“ (Божествения дракон) и накрая ракетата носител „Чанчжен“ (Великият поход). Всички тези имена се изписват на китайски с два йероглифа и са дълбоко свързани с историята и митологията на страната. „Шенлун“, например е мото на единствената китайска императрица в историята У Цзетян (690-705 г.) и на император Чжун Цуна от династията, Тан управлявал страната през 684 година, и след това отново в периода 705-710 г. .
Не по-назад остават и японците, които също масово кръщават космическите си кораби с имена от митологията. Например първият изкуствен спътник на Луната, изпратен от „Страната на изгряващото слънце е наречен „Кагуя“, по името на лунната принцеса от древнояпонското сказание. От „Кагуя“ се отделили два по-малки спътника, наречени „Окина“ и Оюна“- имената на стареца и старицата от същия епос.
В началото на космическата ера повечето мисии в необятната шир носели имената на древногръцки и римски богове. Достатъчно е да си спомни първата пилотируема програма „Меркурий“ и лунната програма „Аполон“, в рамките на която към спътника на Земята са изпратени шест мисии от американски астронавти. Но след това NASA забравя за Гърция и Рим. На древни европейски богове обаче кръщават своите кораби някои от другите завоеватели на Космоса. Японците кръщават своя кораб „Икарос“. Аналогията с Икар тук е логична, макар, че името всъщност е съкращение на Interplanetary Kite-craft Accelerated by Radiation Of the Sun (Международен космически кораб движещ се със слънчева енергия).
Кораби с имена на… кораби
Подобна практика е характерна по-скоро за NASA и Европейската космическа агенция (ESA), Имената на най-новите космически кораби са всъщност опит за увековечаване на значими морски съдове. Като модулът „Бигъл“, наречен на прочутия кораб на Чарлз Дарвин. И за разлика от своя предшественик, космическата мисия на „Бигъл“ приключи с пълен провал след неуспешно кацане на Марс. Най-последователни „почитатели“ на морските кораби обаче били кръстниците на американските совалки. Всички те носили имената на прославени в миналото морски съдове. Първата- „Колумбия’ е кръстена на кораба, с който капитан Робърт Грей извършва първото околосветско пътешествие под американски флаг, и освен това е проучил вътрешните водоеми на Британска Колумбия. Печално известната „Чалънджър“ е наречена на кораба, извършил първата световна океанска научна експедиция през 70-те години на по-миналия век. Совалката „Дискавъри“ е наречена на името на един от двата кораба на Джеймс Кук. Другият – „Индевър“ също станал част от историята на американските совалки. Последната совалка е наречена с гръмкото име „Атлантис“. И тук човек би си помислил, че става дума за Атлантида, но не. Това е името на първия американски кораб, построен специално за извършване на научни изследвания от областта на биологията, геологията и физиката. Любопитен факт е, че първият прототип на совалка, който никога не напуснала земната шир, първоначално било планирано да бъде наречен „Конституция“ – в чест на 200-годишнината от приемането на американската конституция. Гласуването на зрителите – фенове на популярния не само зад Океана сериал „Стар трек“ обаче променило нещата, и наклонило везните към името „Ентърпрайс“, което в крайна сметка било дадено на совалката.
Сагата „Междузвездни войни“ също има своя принос в даването на имена на космическите кораби. На знаменития „Хилядолетен сокол“ (Millenium Falcon) са наречени ракетите-носител „Фалкон“, създадени от частната американска компания SpaceX.
Романтични имена
Нерядко космическите съдове носят и твърде романтични имена, като японската сонда „Нозони“ (Надежда), отправена през 1998 година към Червената планета. Други гости на Марс- са американските марсоходи „Спирит“ (дух) и „Опортюмити“ (възможност). Последните два получили имената си след традиционно организиран от NASA конкурс. След интернет гласуване пък името си получил и последният марсоход, пълзящ по повърхността на Червената планета – „Кюриосити“ (любопитен). Сред другите варианти за имена на „Кюриосити“ били: Adventure, Journey (пътешествие), Pursuit (стремеж), Perception (възприятие), Wonder (чудо) и др.
С имена на хора
В космонимиката (несъществуваща наука за имената на космическите кораби) има още една, набираща скорост мода – кръщаването на космическите кораби с имена на велики личности.Сондата „Касини“ е кръстена на френски астроном, а от NASA са дали имената „Планк“, „Хабъл“ и „Кеплер“ на някои от най-големите телескопи в света. И както е видно, възнамеряват да продължат тази тенденция и в бъдеще, защото през 2018 година ще заработи новият телескоп „Джеймс Уеб“, кръстен на втория директор на Американската космическа агенция. Европейците предпочитат да дават имена на хора на изкуството – като сондата „Джото“, която предстои да полети до Халеевата комета. Тя е кръстена на италианския художник Джото ди Бондоне, изобразил кометата на фреската „Поклонение на влъхвите’. Европейският товарен кораб пък е кръстен на Жул Верн.
Патриотизъм в Космоса
„Спутник“ – е скромното название на първия кораб, полетял над Земята, с който е даден и стартът на космическата ера. Име, което обаче остава в историята. След него последвали „Восток“ и „Восход“, които съвсем не са лишени от символика, и указват не само това, кой е първопроходец в Космоса, но и превъзходството на Изтока над Запада в онези години. По-късно те са заменени от „Мир“ и „Салют“, които се свързват с основни ценности на съветската система.
Вирусът на патриотизма обхванал и Китай. Там ракетата-носител от 70-те години е наречена „Дунфанхун“ (Алея на Изтока)/
Бюрокрацията в Космоса
На последно място и поради това, че не са чак толкова атрактивни идват имената на кораби, които носят бюрократичен оттенък. Суховати и скучни имена много често дават в Русия, Европа и Индия. Така в СССР мисиите до естествения спътник на Земята често носели само името „Луна“, последвано от поредния номер. Традицията остава в сила и след краха на „Империята на злото“, когато мисията до Червената планета е наречена просто „Марс“ (Марс 96′). В Европа пък кръщават сондите до Венера и Марс съответно „Венера експрес“ и „Марс експрес“. Индия, която сравнително отскоро се числи към елитния клуб на космическите държави също не се церемони много, и дава странни имена на своите мисии до Луната и Марс, въпреки че изписани на хинди те привнасят известна нотка на патриотизъм. Корабите до тези планети са наречени просто „Чандраян“ (лунен кораб) и „Мангалян“ (марсиански кораб).
Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru
