Loading...
От Комисията по досиетата представиха поредните документални сборници разкриващи непознати за широката общественост факти и подробности от дейността на разузнаването в едни от най-опасните години на противопоставяне между Изтока и Запада – тогава когато нерядко конфронтацията между тях е достигала до точката на кипене, а до конфликт между военните блокове с непредвидими последици е оставало съвсем малко. Именно в онези времена разузнаването – политическо и военно, е събирало различна информация за вражеския Северноатлантически пакт.
Днес обаче е дошло времето за осветляване на тези години, чрез запазените документи и предоставянето им на по-широк кръг читатели и специалисти. По тази причина част от тях са публикувани в двата сборника „ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО 1959-1991″ и „Военно разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“.
„Интересът към тази проблематика възникна още в годините, когато страната ни бе кандидат за присъединяване към НАТО. Тогава, през 1998 година във Вашингтон, група историци създадоха един паралелен проект за НАТО и Варшавския пакт, който беше много успешен и получи много висока оценка“, припомни пред аудиторията проф. Йордан Баев. През 2001 година беше представен сборникът „НАТО и Балканите“. Преди две години пък възниква идеята за реализирането на нов проект – „Принос за историята на НАТО, видяна през очите на източноевропейските военно разузнавателни архиви“, като новите документи също са част от тази проблематика.
Повечето документи в сборника „Военно разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“, предлагат информация за дейността на българското военно разузнаване в района на Южния фланг на Северноатлантическия пакт и мястото му сред партньорските тогава страни от Варшавския договор. „В документите от периода 1957-1961 година, могат да се проследят първите стъпки на българското военно разузнаване като част от структурите на Варшавския договор“, разказа един от съставителите на сборниците Красимира Апостолова. От документите, според нея, става ясно, че в първите години на съществуването си, Варшавският пакт е представлявал по-скоро една „съветска структура с координиращото участие на останалите социалистически страни“, структура „без единно командване и оперативно управление, което да е отделно от съветската армия“. През годините на Студената война обаче, Политическият консултативен съвет на Варшавския договор се използва предимно за налагане, от страна на Съветския съюз, на единна външна политика и натиск върху страните членки проявяващи самостоятелност. Пример за това са, разбира се, събитията по време на Пражката пролет от 1968 година и от Полша от 1980 година. Малко известно е, че освен Полша и Чехословакия, Румъния също се опитва да води своя независима политика в рамките на военното обединение що се отнася до отношенията и с Китай. От 1982 година, приоритетна задача пред военните разузнавания на страните членки на Варшавския пакт, става изпълнението на операция ВРЯН, целяща събиране на данни за вероятността от ракетно-ядрено нападение от страна на САЩ.
Вторият сборник пък показва ролята на външнополитическото разузнаване и значителна част от документите в него са свързани с дейността на ПГУ на ДС по изпълнение на операция ВРЯН и срещу различните страни членки на НАТО.
Подбрани са най-интересните документи от над 50 000 страници съхранявани в архивните фондове на комисията.
Според проф. Баев, учените и специалистите вече имат богата база от документация за сравняване на „двете страни на медала“, благодарение и на разсекретяването на документи от архивите и на други страни като – Великобритания, Франция, Германия и САЩ. Недостъпни за историците за сега остават само турските и гръцки архиви след края на Втората световна война. На базата на някои и от тези документи предстои да излязат две изследвания – „Студената война на Балканите“ и „Европейските разузнавателни организации“, в които страната ни също намира своето място.
„Пред нас виждаме резултатите от един многогодишен труд, усилия на специалисти продължаващи вече 20-25 години“, сподели доц. Костадин Грозев. Благодарение на това, че по време на Студената война страната ни е била пълноправен член на Варшавския пакт, сега специалистите имат възможност да възстановяват историята му, ползвайки документи, които се съхраняват единствено у нас, допълни още той.
