На 23 септември 1947 г. земеделският водач е убит с чукове, и вече мъртъв е качен на бесилката
Елисавета поп Антонова , известна като Зелената попадия, е депутат от 6-тото ВНС, от БЗНС Никола Петков. За нея съм писал много и сигурно ще напиша още доста неизвестни неща. Та тя ми разказа следното. През 1933 година, когато е трябвало да бъде съден Георги Димитров в Лайпциг, цар Борис извиква сестрата на Никола Петков в двореца и я помолва за следното с думите:
– Г-жо Петкова, аз знам, че вашето семейство е против династията, но имам молба към вас. В Германия ще съдят трима българи. Запомни, те са българи, и трябва да им помогнем. Мола Ви, вървете във Франция, там са най добрите адвокати, намерете такъв, който да защитава българите в Лайпциг. Вие сте френски възпитаник знаете какво трябва да се направи.
Дава й пари и я изпраща. Сестрата Софка, намира добър френски адвокат, който отказва да отиде в Лайпциг, но написва речта, която Георги Димитров произнася на процеса и която я учехме 45 години. Софка я превежда на български и на немски и я дава на Димитров. По време на процеса придружава и се грижи за баба Парашкева, майка на Георги Димитров.
14 години по-късно, когато наближава процеса на т. нар. „Народен съд“ срещу брат й Никола Петков, сестра му Софка, отива при Зелената попадия и я моли да й уреди среща с Димитров и да я придружи.
– Аз му помогнах в Лайпциг, той ми дължи един живот. Не трябва да убива Кольо.
Отиват двете жени при сатрапа, той ги приема, Софка му припомня всичко, и го моли да не убива брат й.
Димитров, бял като платно, целият треперещ, от смущение и от алкохолизма си, само промълвил:
– Ако от мен зависеше нямаше даже да съдя Кольо, но волята на Сталин е той да бъде убит.
Следващите събития всички ги знаем.