Loading...
В италианските Алпи има един не много известен регион – Фрабоса Сопрана, наречен „балконът на Пиемонт“, където няма да срещнете звездни почиващи, но ще почувствате уюта на почивката и релакса, съчетани с пробването на традиционни ястия и необикновените природни картини, които се откриват от пистите. Натам ни повежда в поредно пътешествие „Дойче Веле“. На север може да се насладите на гледки към едни от най-високите части на Алпите, а на юг – почти до средиземноморското крайбрежие на Лигурия.
„Намираме се на станцията Росо на 1 880 метра надморска височина. От тук може да се види алпийската верига от Монвизо до Монтероса. При нас обикновено идват туристи от околностите“, казва планинският спасител Пиеро Бонели.
Мястото е превърнато като зимен курорт за жителите на наблизо намиращите се градове – Торино и Генуа, преди около 70 години, когато са били оценени качествата на Фрабоса Сопрана за зимен туризъм и спорт. През 1948 година тук е бил построен най-дългият седалков лифт в Европа до Монтеморо на 1 800 метра надморска височина. Днес 31 лифта свързват Фрабоса Сопрана с високопланинските местности, като Прато Невосо и Артезина. 130-те километра писти тук може би не са за безспорни скиори, но предлагат достатъчно удоволствия и емоции за търсещите уюта.
„Аз съм от Генуа и това са най-близките писти. Спокойно е, и човек може да кара чудесно ски тук“, споделя един турист. „Има най-обикновени писти, идеални за семейна почивка“, споделя друга туристка. Градчето Фрабоса Сопрана се намира на 900 метра надморска височина, като тук особено горди са със своето планинско сирене – т нар. Раскера дел Паджо, което се произвежда само в девет общини на провинция Кунео. Дори местните производители са свързани в своеобразно братство, чиято цел е да запази традицията за производството на Раскера дел Паджо.
„Сиренето трябва да се произвежда като се контролират климатичните условия, при еднаква влажност на въздуха и температура. Това придава особения му вкус“, разкрива Ецио Басо.
Сиренето е в основата на местното ястие Ниоки с Раскера, което се прави само за три минути, и е основна част от менюто на всяка планинска хижа или ресторант в околността. Но във Фрабоса Сопрана са помислили и за почитателите на гурме кухнята. Например в хотел Минамонти Антонио Лето приготвя ястия, основани на принципите на slow food движението – като ястията са по местни рецепти и с използване на традиционни и регионални продукти.
„Използваме най-много месо, което получаваме директно от околността. Това е едновременно устойчиво и регионално“, споделя Антонио. От другата страна на пистите, недалеч от Фрабоса Сопрана, може да навлезете в сърцето на планините и да ги опознаете отвътре. Може да посетите например пещерата на Босеа, първата италианска пещера, адаптирана за туристи още през 1874 година. Със своите 2 километра тя е една от най-дългите в страната. Кухината се е образувала с помощта на карстова река.
„Тази пещера е жива и се развива. Водата тече и продължава да създава и оформя непрекъснато всичко тук, като едно истинско предприятие. Водата изхвърля годишно между 750 и 80 тона камъни от пещерата“, казва пещерният водач Клаудио Камолио.
Ако преди Фрабоса Сопрана е била любимо място единствено за планинари, то днес „балконът на Пиемонт“ предлага преживявания за всички, като ски може да карате дори на Великден, тъй като областта се характеризира с дълга и снежна зима.
Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле”
