Малки кулинарни оазиси показват неизвестната история на Вечния град

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Малки кулинарни оазиси показват неизвестната история на Вечния градВечният град е не само хилядолетна история, многобройни образци на архитектурата и музеи. За повечето туристи Рим е привлекателен и с хубавата си храна, предлагана от десетките малки ресторантчета. Едно от тях се намира в Пинието, квартал, находящ се зад гарата. Място, където живеят различни представители на обществото – от работници и хора на изкуството – до студенти и пенсионери.

Там ще откриете един истински кулинарен оазис, като бар-ресторант „Нечи”, предлагащ традиционни ястия. Той е с дълга история, защото съществува от 1924 година, и като малък оазис в големия град е любимо място за местните и гостите на италианската столица.

„Нашият квартал е сравнително малък,но при нас идват много хора, които живеят в целия град. Няма много жители, защото къщите са малки, но вечер кварталът се пълни с хора от цял Рим, дори и от чужбина. Идват, за да се запознаят с една друга история на Рим.“, казва Масимо Инокенти, собственик на бар „Нечи”.

Андреа Куаранта е готвач в ресторант „Нечи”. Приготвя ястията по рецепти от неговото детство, но твърде често внася в тях известни подобрения експериментирайки. През пролетта например тук е много популярно зеленчуковото ястие „винярола”, което се приготвя с артишок и така любимите в Италия дебели чушки боб, наподобяващи грах.

„Голямата разлика между граха и този специфичен сорт боб е големината, което може да се види най-добре във вътрешността. Плодовете са доста по-големи и имат много по-горчив вкус от граховите зърна”, обяснява Андреа.

Малки кулинарни оазиси показват неизвестната история на Вечния град От пазара той си набавя освен това и другите съставки за приготвянето на тестените джобове, наречени „капелачи”. За пълнеж използва типичния за региона артишок, отличаващ се с малките си размери. Андреа отстранява външните твърди листа на артишока и ги нарязва. Този вид артишок по думите му е по-малък и се отличава с овалната си форма , освен това почти няма мъх и суха субстанция, а за да не почернява трябва да се натрие с цитрусови плодове, съветва Андреа.

Нарязаният на ситно артишок се запържва с лука в зехтин, след което се приготвя пастата от пшеничено брашно, която след това се нарязва на кръгли форми, за да се направят така наречените капелачи.Те се напълват със сместа от артишок и лук и се завиват на половина, оформяйки нещо като джоб. Името капелачи идва от италианското „капело”, което означава шапка.

„Оригиналното капелачи се приготвя с месо и сирене, а корените на ястието са от Северна Италия, или по-точно от Емилия Романия. За днес съм приготвил вегетариански вариант с типични за нас пролетни зеленчуци”, казва готвачът.

Малки кулинарни оазиси показват неизвестната история на Вечния град Зърната се изваждат от шушулките, задушават се и се разбъркват с миксер, докато се получи кремовидна смес. Особеното при капелачите, приготвяни от Андреа е, че след като се сварят, се запържват в гореща мазнина. Сервират се с бобения крем и един вид сос от сирене, наподобяващ карбонара. Накрая се поставят малки парченца месо.

„Традиционният елемент при това ястие се усеща, особено при пълнежа и соса, освен това използваме още един сос, който е вариант на карбонара. Така получаваме едно типично римско ястие. Иновативното се състои в съчетаването на капелачи и винярола”, разкрива Андреа.

Особеното на ресторант „Нечи” е, че тук може да се похапва по всяко време на деня. Заведението работи между 8 сутринта и 2 след полунощ, така че заповядайте. Може да опитате всичко, особено ако се доберете до някое удобно местенце на терасата.

 

Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле”

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.