Loading...
Вечният град е не само хилядолетна история, многобройни образци на архитектурата и музеи. За повечето туристи Рим е привлекателен и с хубавата си храна, предлагана от десетките малки ресторантчета. Едно от тях се намира в Пинието, квартал, находящ се зад гарата. Място, където живеят различни представители на обществото – от работници и хора на изкуството – до студенти и пенсионери.
Там ще откриете един истински кулинарен оазис, като бар-ресторант „Нечи”, предлагащ традиционни ястия. Той е с дълга история, защото съществува от 1924 година, и като малък оазис в големия град е любимо място за местните и гостите на италианската столица.
„Нашият квартал е сравнително малък,но при нас идват много хора, които живеят в целия град. Няма много жители, защото къщите са малки, но вечер кварталът се пълни с хора от цял Рим, дори и от чужбина. Идват, за да се запознаят с една друга история на Рим.“, казва Масимо Инокенти, собственик на бар „Нечи”.
Андреа Куаранта е готвач в ресторант „Нечи”. Приготвя ястията по рецепти от неговото детство, но твърде често внася в тях известни подобрения експериментирайки. През пролетта например тук е много популярно зеленчуковото ястие „винярола”, което се приготвя с артишок и така любимите в Италия дебели чушки боб, наподобяващи грах.
„Голямата разлика между граха и този специфичен сорт боб е големината, което може да се види най-добре във вътрешността. Плодовете са доста по-големи и имат много по-горчив вкус от граховите зърна”, обяснява Андреа.
От пазара той си набавя освен това и другите съставки за приготвянето на тестените джобове, наречени „капелачи”. За пълнеж използва типичния за региона артишок, отличаващ се с малките си размери. Андреа отстранява външните твърди листа на артишока и ги нарязва. Този вид артишок по думите му е по-малък и се отличава с овалната си форма , освен това почти няма мъх и суха субстанция, а за да не почернява трябва да се натрие с цитрусови плодове, съветва Андреа.
Нарязаният на ситно артишок се запържва с лука в зехтин, след което се приготвя пастата от пшеничено брашно, която след това се нарязва на кръгли форми, за да се направят така наречените капелачи.Те се напълват със сместа от артишок и лук и се завиват на половина, оформяйки нещо като джоб. Името капелачи идва от италианското „капело”, което означава шапка.
„Оригиналното капелачи се приготвя с месо и сирене, а корените на ястието са от Северна Италия, или по-точно от Емилия Романия. За днес съм приготвил вегетариански вариант с типични за нас пролетни зеленчуци”, казва готвачът.
Зърната се изваждат от шушулките, задушават се и се разбъркват с миксер, докато се получи кремовидна смес. Особеното при капелачите, приготвяни от Андреа е, че след като се сварят, се запържват в гореща мазнина. Сервират се с бобения крем и един вид сос от сирене, наподобяващ карбонара. Накрая се поставят малки парченца месо.
„Традиционният елемент при това ястие се усеща, особено при пълнежа и соса, освен това използваме още един сос, който е вариант на карбонара. Така получаваме едно типично римско ястие. Иновативното се състои в съчетаването на капелачи и винярола”, разкрива Андреа.
Особеното на ресторант „Нечи” е, че тук може да се похапва по всяко време на деня. Заведението работи между 8 сутринта и 2 след полунощ, така че заповядайте. Може да опитате всичко, особено ако се доберете до някое удобно местенце на терасата.
Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле”
