Loading...
Историята винаги се смята за учителка на народите, но дали нейните уроци са научени и разбрани, показва бъдещето. Миналото показва какво се е случило при съчетаването на определени обстоятелства. Архитектурният проект на Хитлер за създаване на един истински паметник на монументалното изкуство е едно от нещата, превърнало се в мит.
Дали е щял да се реализира, не може да се каже, но дори днес от него остават някои следи в Берлин. Много от паметниците в германската столица са претърпели своите метаморфози на времето през бурния 20-ти век, но само Бранденбургската врата може да се сравнява с фантазиите на Адолф Хитлер за това, как е трябвало да изглежда Германия – столицата на една световна империя. Тя е трябвало да послужи като модел на всичко останало, като връх в Хитлеровата гигантомания е бил огромен купол върху Райхстага с височина от 320 метра, който да символизира центъра и мощта на неговата власт.
„Целта е била да се подчертае, че това е държава на диктатурата. Според вкусовите представи на Хитлер, това е трябвало да стане посредством построяването на монументални паметници, които да показват коя е столицата на една бъдеща велика германска империя“, споделя историкът Гернот Шаулински.
За да се разбере днес повече за това, какви гигантски размери е имал проектът Германия, трябва да се слезе под земята. В междинния етаж на една берлинска метростанция е показана изложбата „Митът Германия“, която документира архитектонските идеи на нацисткия режим в полето на напрежение между визи и престъпления. С реализирането на плана се е заел Алберт Шпеер – любимият архитект на Хитлер, който след 1937 година планира тотално преустройство на Берлин. В основа на проекта му са били две кръстосващи се великолепни улици. Оста, водеща от север на юг е била планирана с ширина от 20 метра и дължина от 6 километра, като е трябвало да води до една гигантска триумфална арка. Всичко в неокласицизъм с традиционните колони и подобаваща широчина.
„Въпросът е, че много от нещата са били възможни да се реализират. Може би с размерите си някои от обектите изглеждат утопия, но всичко това, което виждаме днес на снимките е било възможно да се построи“, продължава Шаулински.
Плановете за архитектурното преустройство на Берлин са били съпътствани с брутално отношение към хората. Отделните елементи за монументалните паметници са били изработвани от работници в концентрационния лагер Заксенхаузен, а за да освободи повече място Шпеер форсирал в края на 30-те години изселването на берлинските евреи. Неокласическият стил напомня за гръцката и римска античност, форма, която е пасвала на Хитлеровата диктатура.
Оригиналният модел на Германия е разрушен по време на войната. В изложбата може да се види възстановка на проекта от филма Untergang, разказващ за последните дни на Хитлер. Проектът обаче няма да бъде реализиран напълно. Днес за него напомня оста от изток на запад, днешната улица „17 юни“, която е била част от проекта, както и фенерите от двете страни на двореца Шарлотенбург, които са поставени по времето на Алберт Шпеер. От тях са останали около 800. Целта им е била да осветяват великолепната улица. Освен това колоната на победата е трябвало да бъде удължена, а пред Райхстага е трябвало да има огромен площад побиращ до 150 000 души.
„В днешната история Берлин е една голяма тема, и целта на тази изложба е да допринесе за това, при една разходка в града, да се видят отделните му пластове, които не винаги са видими“, казва историкът.
През Втората световна война Берлин е силно разрушен, а проектът „Германия“ никога не е реализиран и остава само като един спомен в музея, предупреждаващ ни, че уроците на историята са за това, за да се учат.
по материали на „Дойче Веле“
Снимка: „Дойче Веле“
