Loading...
В румънския град Браила се намира една истинска българска светиня, в която и днес цари живот, макар в нея единствено следите от миналото да ни напомнят за нейния изконно български характер. Църквата „Вознесение Господне“, за която дори местните вече са забравили. Посетихме града в рамките на едно журналистическо пътуване, и първата цел, която пожелах да видя от пребогатия ансамбъл от великолепни архитектурни сгради в града, бе точно тя. Намирането й се оказа трудна задача, особено за ранно сутринта, и никой от хората, преминаващи по центъра на Браила, не успя да ми обясни, къде се намира тя.
Упъти ни възрастна жена, незаличила спомена си за „Бисерика Булгаряска“. Когато я видях, църквата надмина очакванията ми за храм, строен във времената, когато градът е бил един от центровете, свързани тясно с освободителното ни движение. Вместо малка и схлупена, тя се оказа висока и величествена, а позлатеният й кръст се извисява и вижда отдалеч. Над входа й се намира паметен надпис, от който се разбира, че нейното строителството е започнато през 1872 година, а е осветена десет години по-късно – през 1882 година.
Освен това, могат да се прочетат имената на ктиторите – Варвара Х. Василева, Цани Христов, Иван Балкански, Ангел Иванов и Георги Хаджи Гаю. Веднага се запитах, кои са забравените ктитори на тази светиня. Имената им сигурно ще си останат записани само там, забравени, и малко известни. Знае се само, че са дарили за богоугодното дело близо 110 хил. френски франка. В храма са запазени три български икони – на Светите Кирил и Методи, на Свети Трифон и на Света Марина.
В китното и зелено дворче на храма, приютявало някога не само бойни глави и изстрадали хъшове, но и „бащите“ на Българското книжовно дружество – Марин Дринов, Васил Друмев и Васил Стоянов – за стореното от тях дело напомня паметна плоча. На нея е написано на български и румънски език: „На това място се е намирала къщата, където през 1869 година български емигранти поставиха основите на Българската академия на науките“. Знаем приблизително и точното време – между 8 и 12 октомври, а къщата е била на Варвара Велева.
Рано сутринта храмът беше доста оживен, за съжаление с колегите Диана Ванчева и Катя Стоилова бяхме единствените българи на започващата служба, водена от румънски свещеник. Както по-късно разбрах от игумена на Троянския манастир отец Сионии, заедно с останалите български църкви, и тази в Браила отдавна вече не е част от БПЦ, а е присвоена от румънската църква. Когато му казах, че току- що се връщам от Браила, където видях българската църква, отец Сионий ми отвърна: „Румънската църква ни отне всички църкви. Дойдоха и ни взеха всичко“.
По данни към 2002 година българите в Румъния са наброявали 8 025 души. Компактно българско население към момента има в област Банат, Тимишоара, Арад и селата около градовете Калараш,Търговище и Букурещ. В югоизточна Румъния, където премина по-голяма част от пътуването ни, български общности има в Браила, Тулча, Констанца и Мангалия. Сънародниците ни пазят културата и традициите си в над 15 организации, като специално „Дружеството на българите в Браила“ се ръководи от Мария Ганчева, а в града имаме и български ансамбъл „Павликянка“. Освен православни, български църкви на територията на Румъния има и католически – в селата Дудещи век /Стар Бешенов/ и Винга в Банат, които спомагат за запазване на духа на българските католици в областта.
