Loading...
Горди, недостойни и непокорни. Така най-точно може да се опишат представителите на една от най-непознатите етнически общности на Балканите – торлаците. Непозната, заради неясния им произход и заради това, че са малко изследвани. Живеят от двете страни на границата на места, където започва безкрая, където земята се слива с небето.
Именно по техните следи, но не в България, а в Сърбия се отправихме, за да се опитаме да разберем малко повече за тях по един малко познат за туристите маршрут – пътеките из Стара Планина над Пирот, където попаднахме в дивно красиви селца, с почти схлупени къщета, изживели своето време и останали като безмълвни свидетели на една отминала епоха. Тръгвайки към съседите, получихме поредния пример за това, че мостовете и пътищата са тези, които трябва да свързват, а не да разделят народите на Балканите. В този топъл есенен ден комшиите откриваха част от чисто новата магистрала, която трябва да свързва Западните покрайнини с Ниш, дублирайки стария път, в чието строителство има и български следи. Какво по-хубаво доказателство за това, че два близки и по душа народи трябва да забравят миналите противоречия и да продължат, търсейки в отношенията помежду си само позитиви и залагайки на взаимния интерес и разбирателство.
Но да се върнем по следите на торлаците. Няма единно мнение сред учените относно произхода им. Дали е тракийски или прабългарски едва ли някога ще се докаже със стопроцентова сигурност. Без ясен произход е и названието на етническата група. Някои смятат, че произходът на думата „торлак“ е арио-алтайски, други пък го свързват с името на тракийското племе – трибали. Има и такива, които го свързват с тракийското „торес“, с което се обозначавала крепост или кула. „Турла“ се употребява и до днес за обозначаване на кошара. Хипотезите са толкова, че правят доволно неясен и заплетен произхода на тази етническа група, ето защо ще се ограничим само до тук, илюстрирайки колко бели петна има в техния исторически и етнически пъзел.
Пааклисът Св.Илия
Наричали са торлаците още „белодрешковци“ заради това, че са се обличали с бели дрехи с черни гайтани. Основната част на мъжкото облекло е била ризата, наречена коуля, изработвана в миналото от конопено калчищно платно с туникообразна кройка и семпла украса от везмо. Мъжките беневреци също са бели, с украса от черни гайтани. Женското облекло е два вида – с меки заоблени форми и издължен силует, благодарение на наслагването на отделните части на носията. Принадлежи към двупрестилчената и сукманена форма на носиите. За торлаците пишат Йордан Радичков и Стефан Стремац.
Скалната фрезка на плешивия Исус
Освен край Пирот, турлашки поселения в Сърбия се локализират още край Зайчар и Княжевац. В търсене на следите им оттатък браздата посетихме две от пиротските села – Ръсовци и Славиня, характерни със скупчването на къщите една около друга и тесните каменисти улички, водещи към планината. Разбираме, че в миналото Ръсовци е било доста добре населено и в него са живеели близо 500 души, днес са останали само 50. Поминъкът им е свързан с животновъдство, като са отглеждали крави и овце. Днес в селото са останали само три крави и около 50-тина овце. И в селата около Пирот са запазени традиционните за торлаците ястия, като бел муж, приготвяно с мляко, брашно и масло на огън. В Свърлик пък всяка година се организира специален фестивал,наречен белмужиада, където торлаците представят най-различни ястия от млечни продукти. Съществува поверието, че преди да изпратели мъжете във войската, жените ги мажели с бел муж, наричайки :“Бел муж да те намажем, на бел муж да бъдеш и църен да се не вратиш“.
Скалното образование Росомашко гърло
Езикът на торлаците е толкова особен и неразбираем, че един от най-известните сръбски езиковеди Вук Караджич казвал за тях, че не говорят нито български, нито сръбски език, и нищо не можеш да им разбереш. Край село Ръсовци тече спокойно река Височица, известна още с името Сребърна или Брълска, която извира от Берковския балкан. На сръбска територия към нея се вливат няколко притока, като последно Височица се влива в Темска река, десен приток на Нишава. В района на село Ръсовци са разположени параклисът Св.Илия и скалната църква от 13-ти век Св. Петър и Павел, в която е запазена фреска, известна като „плешивият Исус“. Възрастен жител на селото признава, че заради силното излъчване и уникалността на храма всеки ден в селото посрещат по два автобуса с туристи от България. Край село Славиня пък се намира Росомашкото гърло, изключително скално образование, изваяно от водите на река Росомашница в продължение на хилядолетие със скали, чийто произход отвежда към юрския период.
