В отговор на разни твърдения, че България се била присъединила към Тристранния пакт, защото искала справедлива ревизия на Ньойския договор. Това не е вярно!
България се опитва до последния момент да съхрани неутралитета си и го брани, буквално до последната минута с всички сили.
България има не един, не два, а цели четири (4) отказа да се присъедини към Тристранния пакт!
Отказва два пъти на Хитлер, веднъж на Мусолини и веднъж на Сталин (по това време Сталин и Хитлер са съюзници).
Ето фактологията по дати:
На 23 август 1939 г., една седмица преди началото на Втората световна война, Германия и СССР сключват договор за ненападение, известен като пакта Рибентроп–Молотов. Към него е прикрепен секретен протокол за подялбата на Полша, балтийските страни и определянето на „сфери на влияние“ (Финландия и Бесарабия) и окупационни зони.
Пактът между Хитлер и Сталин на практика позволява и подготвя Втората световна война, нещо повече – прави я неизбежна. Съдбата на Полша е предрешена. На балтийските държави и Бесарабия – също.
На 1 септември, една седмица след като се договаря със Сталин за подялбата на Полша и балтийските държави, хитлерова Германия нахлува в Полша.
На 9 септември Сталин официално поздравява Хитлер за превземането на Варшава с телеграма, изпратена от Молотов. На следващия ден обаче се оказва, че съобщението за разгрома на Варшава е прибързано и че боевете за полската столица продължават.
На 17 септември 1939г. Червената армия напада Полша.
На 22 септември Вермахтът и Червената армия правят общ празничен парад в Брест-Литовск. Подписано е съветско-германско споразумение за делба на Полша и декларация „в полза на мира“. Коментарът на този цинизъм е излишен, но ето откъс от самата декларация:
„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави, вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга. Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“
На 28 септември 1939г. е подписан Пакт за приятелство и за границите между СССР и хитлеристка Германия. Според договора на територията на бившата полска държава се установява граница между Германия и СССР (член 1), която е окончателна и двете страни се задължават да не допускат намеса на трети държави (член 2). Тази граница се разглежда като основа за развитието на бъдещи приятелски отношения между двете страни (член 4).
На 30 ноември 1939г. Червената армия напада Финландия и до 12 март 1940г. води т.нар. „Зимна война“. СССР е изключен от Обществото на народите.
На 14 юни 1940 г. започва съветизиране на прибалтийските държави чрез изпратените за целта съветски емисари. На 17 юни Червената армия нахлува в прибалтийските държави и ги окупира. Следват убийства и депортации.
На 28 юни Румъния „отстъпва“ Бесарабия и Северна Буковина на СССР.
На 27 септември 1940г. е сключен Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония.
Къде е България в тези месеци?
На 15 септември 1939г. България обявява своя неутралитет с правителствена декларация.
На 22 октомври 1940г. България отказва да влезе в Тристранния пакт.
На 28 октомври Мусолини обявява война на Гърция. От Рим предлагат България да се включи във войната срещу съседна Гърция „за освобождаване на българското Беломорие и Егейска Македония“.
За честта на цар Борис, той отклонява и това предложение и отказва да се възползва от критичното положение на Гърция, независимо, че в недалечното минало Гърция не е страдала от подобни скрупули.
Следва опитът на Молотов в Берлин на 12 ноември 1940г. да спазари включването на СССР в Тристранния пакт срещу съгласието на Германия България да влезе в съветската сфера на „гаранции“.
Веднага след този опит, Хитлер отправя повторна покана към цар Борис България да се присъедини към Оста. Това става на 17 ноември. Цар Борис съумява да отклони и тази повторна покана.
Че тези откази не са били лесни, личи и от факта, че между 20 и 24 ноември Унгария, Румъния и Словакия не успяват да отбият натиска и се включват в Тристранния пакт.
(На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт. На 23 ноември 1940г. Румъния се присъединява към Тристранния пакт. На следващия ден Словакия се присъединява към Тристранния пакт.)
На 25 ноември 1940г. България отхвърля съветското предложение за „договор за взаимопомощ“, което предвижда разполагане на съветски военно-морски бази в България. В това предложение изрично се казва, че СССР не само, че не възразява България да се присъедини към Тристранния пакт, но и че сам ще влезе в него!
СССР отново иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт. Едно от условията, които Сталин поставя е България и Дарданелите да бъдат включени в съветската сфера на влияние.
На 17 януари 1941г. съветският посланик в Берлин Александър Скорцев заявява на Рибентроп, че СССР счита България и Дарданелите за съветска зона на сигурност.
Германците влизат в България няколко часа преди официалното подписване на Пакта на 1 март 1941.
Не ревизията на несправедливия Ньойски договор (към която България естествено се стреми, но по МИРЕН път, както и го постига с т.нар. Крайовска спогодба), а авантюрата на Италия в Гърция и наложилата се в тази връзка намеса на Германия на Балканите, налага присъединяването на България към Тристранния пакт.
При очерталото се неминуемо преминаване на германската армия през България, цар Борис има само две възможности: германците да прегазят България като окупатори, или да минат като съюзници. Трета възможност няма.
Ставайки съюзник на Германия, но с определени условия: че България НЯМА да участва в нападателни бойни действия и че ще се бие само на своя територия и само ако бъде нападната, цар Борис все пак успява да запази суверенитета на България и това му позволява да лавира, доколкото може пред една мощна тоталитарна държава, начело, на която стои мнителен диктатор. Целта на цар Борис и той я осъществява е: да не гинат българските войници и офицери по бойните полета на една мръсна завоевателна война. А като бонус спасява евреите от депортация (изселване) извън България и едва след войната се разбира, че ги спасява не само от депортация, а и от сигурна смърт.
