Loading...
Та начи, на хоризонта се задава Хелоуин. Онзи, хамериканският (дет не е и баш хамерикански, ма това е друга тема). Хелоуин, дето навличаш одежди, които те правят по-красив, по-грозен, по-страшен, по-приказен и за един ден от страшното си правиш страшен купон.
Може би това е денят, в който ако ти кажат, че си голяма тиква, жив дявол или пък ужасна вещица, си е направо комплимент. Не е комплимент обаче, ако ти кажат, че си родоотстъпник, предател, тъпанар, тъпигьоз, и недай си Боже, не тропкаш хоро пред Лувъра.
Всяка година по това време на годината, както и около 14 февруари, слушам как разни лелки и чички, набори демек, размахват пръсти по тивито и викат – „Хелоуин, Хелоуин, ама будителите, ами Левски и Раковски, защо ги забравихме?!? Де го Вазов, де го Пишурката… де и Караджата???“ – За Багряна не питат, щото тя още е спорна, пък и прекалено хубава била – по на вещица го докарва.
Та така наборите – размахват пръсти и знамена и крещят като изоглавени колко е важно да си патрЕот, ама не само да си, но и да го демонстрираш. Да не пиеш хамериканско уиски, да не ядеш хамбургери, да не слушаш „Скорпионс“ и в никаком случеям да не се маскираш на нещо различно от Динко, или в много краен случай – на рокер-чалгар с бръчник и беневрек.
Щото, видиш ли, подобни срамни празници, като Хелоуин и бай ти Вальо влюбеният, ни засенчват будителите, заличават ни ги, един вид ни ги бастисват направо. Така излиза.
И може и така да е, защото до такава степен сме си свили рамката, че вече не допускаме… усмивка. Това е – затворено сърце, отворена уста. Ако ме разбирате.
Как да накараме децата да намразят Хелоуин
Всъщност, начи, според мен – никой, ама псолютно никой, НИКОЙ вносен не мож ни взе, заличи, засенчи, изтри, напи… будителите. Това го можем само ний си. О, как добре го можем! С незнанието си, с непомненето, с безинтересуването. Защото те са нашите будители и ако не са успели, не успяват, или пък не ще успеят да ни събудят… за какво говорим. Значи не сме заспали, нещо друго сме. И в този случЕй и Вси Светии няма да ни помогнат. Великденският заек също. Дядо Мраз и Дядо Коледа пък ептен, а за Свети Валентин да не говорим – анатема, щото той влюбен и загубен – какво му разбира тиквата!?
Аз, лично и персонално, имам един принцип в тоа живот – никога, ама НИКОГА не отказвам весели празници. НИКОГА, ама НИКОГА не отказвам малко забава и повече усмивка. Пренаситила съм се на мразачество, на рушене, на събаряне, на деструкция. И много се кефя като видя мартеничка на ръцете на чуждоземските си приятели. И много се кефя да видя чуждоземец, облечен като кукер. Чули ли сте някой да ни анатемосва щото му връзваме конци по ръцете? Обичай… за здраве.
Между другото – нямам против и по Сирни Заговезни да покарнавалствам, ама пусто… тоя адет не ни е адет.
Хелоуин и прекалените светии
И за финал на това прочувствено споделяне един виц, който ми е много вери, баш любим:
Малкият Иванчо се прибира вкъщи умислен, нетипично умислен.
– Иванчо, сине, какво има – пита таткото, отпивайки от три пъти претаканата домашна сливовица и проверявайки дали туршийката е втасала.
– Ми чудя се, тате – какъв точно празник е тоя ХелУин, че нещо не ми е мноо ясен.
– Ама сине, сега тате ще ти го обясни. – примлясква компетентно родителят – Нали знаеш Осми март?
– Да, тате, знам го.
– Е, сине, баш същият е и Хелоуин – пияни вещици обикалят улиците.
