Loading...
Живеем в епоха на „изми“ – капитализъм, комунизъм, марксизъм, фашизъм, национализъм, ционизъм, ислямизъм и прочие. Това е и епоха на „антите“ – антикомунизъм, антикапитализъм, антифашизъм, антимарксизъм, антилиберализъм, антинационализъм, антисемитизъм, антиислямизъм и подобни. И никой не забелязва, че всяка дума, завършваща на „изъм“ се римува с „фанатизъм“ и „фашизъм“.
Никой от навъдилите се като хлебарки политолози не обяснява, че истинския фашизъм е в това да си „анти“ по убеждение, или прищявка и в отричане априори, че във всяко мисловно течение има някаква истина, или нещо с което да я търсим. Защото, когато се задълбочиш в догмата, в убеждението, че си открил абсолютната истина, например в догмата за непорочното зачатие на Девата, или догмата за диктатурата на пролетариата, или тази за изконните демократични ценности и евроатлантическо единство се губи смисъла и значението на свободата, която е единственото безспорно и неопровержимо понятие. Защото думата „свобода“ няма синоними, но има множество производни с прилагателни – индивидуална, колективна, морална, политическа, религиозна, търговска, юридическа, медийна и още много. И тя е единствения „изъм“ и допустим фанатизъм. Защото без нея човека не е човек и мисълта не е мисъл.
Много интелектуалци си мислят, че да си интелектуалец означава да формулираш идеологии, или да ги разработваш, а после да ги прегърнеш и да тълкуваш живота на базата на тези абсолютни правила и истини. Без да се интересуват от реалността, живота и от самите себе си. Без да искат да признаят, че освен мозък са и сърце, дори дебело черво и анус, а някои само последното. Следователно имат чувства и нужди, чужди на интелекта и неподлежащи на контрола му. Тези интелектуалци не са интелигентни, те са глупави и проводници на някаква идеология. С тъпоумието на проповедници, те не признават, че веднъж приели идеологията и още по-зле чрез свещен брак с тях, който изключва прелюбодеянието и развода, вече не са свободни да мислят. А какво да кажем за прелюбодейците, преподавали и проповядвали преди марксизъм и превключили почти автоматично на лекции за „демократични ценности“. ала Фридман и Хайек. Вместо да бъдат рационални, те стават ирационални, по-точно безчестни. Всеки интелектуалец, дали ляв, или десен е готов с пяна на устата да анатемосва недъзите на противната, но никога на своята идеология, макар и виждайки недъзите и. Той винаги ще ги осъди като диктатури, прибягвайки до мотото на йезуитите, че „Целта оправдава средствата“. Каква цел? Тази на общество, базирано на абстрактни принципи и на някакви изчисления? Че, 2+2 = 4, теза и антитеза е равно на синтез? При това, без да се взема под внимание, че извън аритметиката 2+2 може и да е = n, и че в по-съвременната философия теза и антитеза са едно и също, и че материя и антиматерия са два аспекта на една и съща реалност. И с високомерното им убеждение, че красотата и справедливостта са на тяхна страна, а на отсрещната са безчинствата, убийствата и геноцида. И, че ако са позволени и се случват при десницата, то ако се случват при левицата, те стават законни и оправдаеми.
Заключението е, че голямото зло на днешното време се нарича „идеология“ и носителите на тази зараза са фанатичните интелектуалци и лъжливите политици и лица, които не са склонни да приемат, че живота е този, който ограничава и отрича умствените им мастурбации. Ако не е така, защо комунистическия режим повтори безчинствата на фашисткия режим? Или беше обратното по хронология? Защо ще имат своите аналози – Берия, като Химлер и Сталин, като Хитлер? И защо ще се бият помежду си цели народи , едните подбуждани от чувство на любов към родината, а другите от егоистичен национализъм? А съвременното налагане на „демокрация“ с бомби и ракети на страни, приели друга форма на управление, с цел ограбване на природните им ресурси и национални богатства?
Време е злото да бъде заклеймено без притеснения и страхове. И за да направим това не трябва да се спираме само до марксистите, а да се върнем 2000 години назад, започвайки от християнската идеология, поставила от едната страна Раят, а от другата Адът. Господарите на нашия ум, теолозите на идеологиите само сменят изображението върху знамето си. Като свалят християнския кръст го заменят с пречупен, после със сърп и чук, а сега и него с 12 жълти звезди и виждаме, че то си остава един и същ парцал, който развява все същите привилегии, същите амбиции, същите машинации. Един интелигентен човек не може да приеме идеология, която го прави пасивен спрямо Историята субект. Пак се излага на риск съдбата на милиони европейци, насъсквани отново и отново един срещу друг от идеологиите. Преситени от лъжи и насилия, разочаровани в най-големите си надежди, те изпитват отвращение от мисълта отново да убиват себеподобните си, било то за да ги убедят, или при мисълта и те да бъдат убедени по същия начин в правотата си.
Всички искат да има промяна и да се извърши революция. И при десницата и при левицата няма политик, който да не употребява думата „революция“. И накрая няма кой да я направи, още по-малко онези, които се правят на революционери, защото в техните си помисли желаят да се промени само властта, в която да се настанят и те. Съществува една единствено възможна революция, която човек извършва сам, тази която протича вътре в отделния човек, която се развива в него бавно, с търпение и непокорство. Тя не става с бързане, тя не е хаос, тя не е това за което говорят демагозите. Демиурзите на статуквото се подиграват на масите, свикнали да ги водят за носа и да търпят всичко. Плодовете на привидната ни свобода са горчиви. Олигархията и истинската Хунта зад гърба и са преотстъпили формално властта си на преоблечени като либерали дърдорковци. И ние дори не го забелязваме, защото не разсъждаваме. Ако не внимаваме и не протестираме и не се съпротивляваме на всеки несправедлив акт, то всякакви „демократични“ избори, ще са единствено в тяхна полза. Тази фалшива демокрация може да бъде пометена за миг, ако всеки осъзнае правата си и се обедини с останалите, без оглед на зомбиращите всички ни идеологии…
