Хайг-Арам Пилигян

Хайг-Арам Пилигян е роден на 10 март 1922 в Родосто, Турция. Семейството му емигрира в България, живеят в Пловдив до 1928, но след земетресението се преместват в София. През 1950 Хайг Арам започва да учи право, но е изключен през 1952 за „вражески“ изказвания. Започва да работи в Музикалната академия, а старите му професори издействат да завърши задочно право. От 1961 работи като адвокат. През 1965 закриват арменските училища и Пилигян протестира с писма до държавните ръководства на България и СССР. Арестуван е през 1970 и е изправен пред съда с обвинение, че е проповядвал фашистка, антидемократична идеология, клеветил българското и съветското ръководство, призовавал за отделяне на Армения от СССР и след съветската инвазия в Чехословакия опитал да преведе статията „Две хиляди думи“.

Пред съда Хайг Пилигян се защитава сам. Ето кратки откъси от защитата му.

„Аз съм арменец, син на един даровит, изстрадал, героичен народ. Да служа на моя народ, на изконното му право да живее в своето обединено, независимо Отечество, в условия на свобода и социална правда, в мир и дружба с всички народи, представлява смисъл, съдържание и цел на моя скромен живот. Аз съм арменец, но аз съм и гражданин на тази страна! Страна, която в тежките за нея времена след Първата световна война – когато трябваше да приюти стотици хиляди свои прокудени чада от Тракия и Македония – даде подслон и на над 20 000 мои сънародници. Нито един арменец, нито аз, сме забравили този акт на хуманност. Затова именно арменците в България са били винаги най-вярното малцинство. Затова именно и аз съм вземал и ще вземам присърце болките, тежненията на българския народ и съм откликвал и ще откликвам по тях.

По македонския въпрос аз считам и съм споделял, че бяха допуснати фатални грешки от страна на управляващите. В угода на югославяните българските власти заставяха населението на Пиринския край да се водят македонци, макар да знаеха, че исторически това население, както и това на Вардарска Македония, е българско. Аз обвинявам българското правителство, че съвсем нерешително и бавно действа в защита на българските интереси в Македония, като прекалено много следва зигзагите в отношенията между СССР и Югославия. Проиграват се българските интереси, защото времето не работи в полза на България. По неумолимите закони на природата старото поколение във Вардарска Македония, което знае българския си произход, си отива, а младото поколение вследствие сръбската пропаганда няма българско съзнание.

По чехословашките събития. Аз винаги съм твърдял, а и сега твърдя, че контрареволюция в Чехословакия не е имало. Един цял народ демонстрира своята воля да тръгне по пътя на демократизация и либерализация, път на разкрепостяване на умовете и езиците на хората, път, който прави човека гражданин, пълновластен господар на своите съдбини… В Москва, вместо да оглавят този процес, те погазиха свободите на един народ, суверенитета на една страна. Те причиниха неприятности и на България, като я въвлякоха в тази срамна история.

Нека знаят тези хора, че днес на подсъдимата скамейка съм изправен всъщност не аз, а те и тяхната политика на репресии и ограничаване на свободите на хората – политика, която е обречена да отиде на бунището на историята като отречена от живота!“

Хайг-Арам Пилигян е осъден на 5 години затвор. Изтърпява ги в Старозагорския затвор. Държи се достойно, често е изпращан в карцера и единична килия. Излиза през 1974 и е изселен от София, живее в близки села. Някъде около 1980 са върнати правата му. Пенсионира се с мизерна пенсия, загубва слуха си и почти напълно зрението си. С юридическите си познания помага на съзатворника си Илия Минев за създаването на Независимото дружество за защита правата на човека в България. Доживява разпада на СССР и създаването на независима Армения. Умира на 25 април 2005.

Сведенията са от книгата на Никола Алтънков „Светците ги съдят“.