Loading...
Историята на замърсяването на въздуха в Лондон ни казва страшно много не само за това явление, за основните причини и решения, но и за опазването на околната среда по принцип.
Ето някои факти, за да имате перспектива, когато коментирате темата днес:
1. Пикът на замърсяване на въздуха с фин прах е достигнат във втората половина на 19-ти век, когато градът вече има няколко милиона жители, отоплява се с въглища, работят стотици тухларни, металургични, текстилни и други фабрики, които се движат от парни машини – всичко на въглища. Огромна част от отпадъците също са били изгаряни в покрайнините. Историческите описания споменават circle of fire and smoke, който обкръжава града. И това замърсяване съвсем не е било само с фин прах, а хората реално са дишали смесица с високи концентрации на въглероден моноксид, серни и азотни оксиди, тежки метали и други канцерогенни въглеводороди – всичко това резултат на повсеместно, неуправлявано горене на всичко. Вечната Лондонска мъгла всъщност дава началото на думата smog = smoke + fog. Тя не е природен, а антропогенен феномен.
2. Популярната теза, че подобряването на качеството на въздуха започва заради Големият смог от декември, 1952 г., законите за чист въздух и забраната за използването на твърди горива в домакинствата от 1968 г. (тогава финия прах вече е 4 ПЪТИ по-малко), е абсолютен мит. Този процес започва още преди края на 19-ти век.
3. Тогава се случват няколко неща: а) навлиза електричеството; б) появява се масова средна класа, която иска по-добър живот и може да си го позволи; в) медицината ясно установява връзката между мръсния въздух и масови болести като бронхит (наричан тогава British disease), астма и др. г) отделни личности печелят дела за здравни щети срещу големи замърсители, което при английското прецедентно право създава лавина от искове; д) последното принуждава замърсителите да започнат да инвестират в очистващи инсталации и така се създават първите филтри и сероочистки (много преди да има закони, изискващи това).
4. Откриването и разработването на газовите находища в Северно море след 60-те години на 20 в. дава на страната достъп до много по-чисти горива и Великобритания бързо се газифицира. Практически цялото население вече се топли на газ или топлофикация (на газ, отпадъци и биомаса) и днес транспортът е основният замърсител на въздуха.
5. Днес Лондон е сред мега-градовете с най-чист въздух в света. Не трябва обаче да забравяме, че той има и нужните природни условия – почти непрекъснато е относително влажно и ветровито.
6. Качеството на въздуха в Лондон е вероятно най-яркото представяне на кривата на Кузнец, която казва, че с увеличаването на доходите (което обикновено е успоредно на технологичното развитие и времето) замърсяването расте и след определен праг започва да намалява. И накрая богатите страни се радват на качество на околната среда, което е много по-добро от практически всякога в историята!
7. Днес София има средно около 2 пъти по-висока концентрация на фин прах от Лондон, тоест нашият смог е кристален планински въздух в сравнение с Лондон от 19 век или Делхи днес. Качеството на въздуха е било много по-лошо преди топлофицирането на София, когато масово са се топлили на въглища. А за въздействието на Кремиковци и другите индустриални колоси пък изобщо да не говорим… Факт е, че откакто София е голям град никой никога не е дишал по-чист въздух от днес. И въпреки това има още много какво да се желае… 🙂
Техническо уточнение: Суспендираните частици (SPM) включват ФПЧ10 (PM10), но и всякакви по-големи от 10 микрона прахови частици. Те са малко повече от ФПЧ10 в условията на постоянен влажен климат (+10-20%; Лондон) и доста повече при сух или силно променлив климат (+30-50%; Делхи).
