Loading...
Отначало беше само досадно. Западът бил загнивал, ние сме били цъфтели и скоро ще сме вързали били щели. Комунизмът щял да ни ощастливи някъде към 1985- година, според обещанията на Тошо. А преди това според предвижданията на Маркс, Ленин, Сталин, Антон Югов, Вълко Червенков и всякакви подобни. С това уточнение, че според Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин това щяло било да се случи къде-къде по-рано от 1985-та /или осемдесета беше/. И като не се случи „къде по-рано“, Тошо и Брежнев измислиха зрелия социализъм, който сме били вече почти построили, и след който вече нямало как да не дойде комунизма, щото неизбежно било, рийшли, научно доказано значи, и щото колелото на историята се врътка ли врътка, до окончателната…рийш ли…
А междувременно Западът все си си се разлагаше. Повече от половин век. Си се разлагаше. И когато дуднеха за това разложение докато бях от десет докъм 14 годишен беше само досадно.После, по време на пубертета стана тръпкаво-досадно. Щото нали, на Запад бяха битово разложени, а пък тук бяхме нравствено непокътнати и изграждахме развититото социалистическо общество, комсомола фърст, после всичко останало, ама то природата те блъска с хормони и все те влече към онова нещо фърст, а после Комсомола, даже още по-после Комсомолът, а онова е фърст си е готино едно такова, та ако ще и да е битово разложено. Незаконно внесени списания, снимки, порно касетки, абе сладки гадости, гнили мушмули, на които само комсомолките могат да им устоят, освен ако не му люснат един – два Слънчав бряга на края на бригадата или ако комсомолският секретар не ги позове на кафе с райбер, или пък ако не се съберят на купон отрочетатата на висшите партийци, за да може и някой обикновен, ама иначе тарикат Иванчо да се сноши с някоя Люси, та да се ожени за нея, да се изгигне, и да им се роди накрая Пикаещият Пред Народната Библиотека, за радост и умиление на Тъгуващите По Соца.
После взе да става убийствено досадно. Защото вече всички знаеха, че това е лъжа, лъжа, лъжа /това за гнилия Запад/ и въпреки това всички лъжеха ли, лъжеха, и всички /поне тия с остатъчен разум и не докрай промити мозъци/ трябваше да се правят, че вярват. Даже му се дощяваше на човек да вземе верно да се срине пустият му битово разложен Запад, белким спрат отвсякъде да дуднат за това всичките му видове комунисти /те се оказаха повече от очакваното/.
После вече стана приемливо досадно. Не за друго, а защото дъвкането и дудненето за гнилия Запад и битовото му разложение беше се превърнало в нещо като страничен шум, никой вече не обръщаше внимание и само отвреме навреме някой процеждаше по едно: „майната им, нека си дуднат, простаци…“.
После, от 1990-та година докъм 2015 настъпи отдих. Дудненето спря. Би било нелепо и срамно да не спре. Защото рухна не друго, а тъкмо РСО – Развитото Социалистечско Общество. И не американският империализъм рухна, а Съветският Съюз. И не либералната демокрация, а комунизмът. Рухна. И всякакви разни диктатори и диктаторчета. Рухнаха и се срутиха. Е, не всички. Фидел Кастро си остана непоклатим като на коча мъдете, дето се клатят, клатят, ама не падат /според проникновението на Антон Югов/.
И тъкмо да си рече човек: „ако не друго, куртулисахме се поне от нелепиците за прогнилия Запад и неизбежния му крах„, когато извехтелите тия щуротевини пак плъзнаха из обществените сокаци. И не само като мнимите пророчества на Ванга, че Русия ще се въздигне и ще спаси света от гнилия Запад, разпространявани от Нешка Робева и тайфа други тарикати и лъжци. Този път и като част от един уж консервативен, неоконсервативен или коДсервативен даже светоглед.
Въобще – „няма куртулисване от щуротевините“, както е казал Ян Цзъ /Ако Ян Цзъ е река и не го е казал, толкова по-зле за него/. Покри се някъде цялата тая досада, поскатА се за десетина-петнайсет години, смени си дрехите, върна се, и пак захвана да клейми, в новите си одежди вече, битово разложения Запад и либералната му демокрация.
Щото бил пълен с гейки, гейове и всякакви други джендъри, защото им позволявал да бъдат такива, каквито са, защото допускал какви ли не извращения и защото в същото време потискал /sic, че даже и сик/ свободното консервативно волеизявление.
Абе пилета шарени, абе консерватори алени. Тоест не шарени и алени, а сиви и черни. Едноцветни едни такива. Мога да ви изброя поне двадесет страни, като се започне от България, в които еднополовите бракове са забранени. Посочете една страна, абе пиленца с 50 оттенъци на сивото, в която двуполовите бракове да са забранени. Мога да ви изброя още сега поне десет страни, като се започне с Русия, в които бъка от забрани на всякакви човешки сдружения /не само Сорос и неправителствените организации/. Сега ми посочете една единствена страна с либерална демокрация, която е забранила християнското вероизповедание, народните обичаи, семейните традиции, преклонението пред юнашкото минало, а също и военщината, царщината и офицерщината.
За какво е този ваш горестен поплак? Какво искате още? Да се върне инквизицията? Да се възродят фашистките организации? И Ку- Клус- Клан? Пак да се отново иззида Берлинската стена?
Вероятно доста от вас не биха имали нищо против. Ако си антифашист, или антикомунист, това все още по никакъв начин не означава, че си демократ. Добре, ще ги връщаме всичките тия. Ама тогава да си се върни и комсомолът. И Бекапето и Капеесесето. Белким не знаете, че всички те са от един дол дренки? Впрочем те са си тук. Проповядват консервативен социализъм сега.
„Гнъс, гнъс, гнъс“ – рече Заратустра. „Досада, досада, досада“ – дума пък един друг философ. /Аз това, за който не се е досетил/. Минаха години, минаха векове и пак всякакви видове умници бичуват битово разложения джендърски Запад, и пак пророкуват неизбежния му крах /Европа или ще стане национална, което значи, че вече няма да я има, или ще се провали, което значи същото/. И пак небивалиците за нравствено възвисения Изток. Полша, Чехия, Унгария, България, рийшли. Засега не прибавят и Русия, ама то се разбира от само себе си /Абе сеща ли се някой какво е общото между всичките тия?/.
И новите му одеяния смърдят на накиснати в пиринско езеро потури. На запотени подмишници след хоро в Брюксел. На партенки след сутрешна физзарядка. На вакса за подгизнали кубинки. На спарен читалищен салон след квартална вечеринка. В най-добрия случай – на печени чушки.
Простете за отблъскващите сравнения, ама байгън вече от вас и вековното ви дуднене.
Кой ви притеснява, кой ви тормози? Кой ви нуди да бъдете политкоректни? Мож ли някой озапти вашия любим Тръмп от обиди и псувни /демократите са въшливци и гадняри, лаузи пийпъл, тия от Сиенен са корумпирани, ония от Ройтерс също, всички лъжат освен Фокс, пък защо да не гепиш някоя и друга женска за тутурутката/.
Мож ли някой озапти вашият представител Джамбазки от расистките му внушения. Не мож. Мож обаче излъга, за да му намалиш промилите. Това вече „мож“.
И какъв е най-силният ви ви довод. Всъщност единственият ви довод.
Нелегалните преселници. Тук се била провалила либералната демокрация /сякаш има нелиберална демокрация/.
Да, преселението наистина е грижа на развитите страни и същевременно най-явното доказателство, че те, като творение? на либералната демокрация /не че има друга някаква/ са успешни. Ако не бяха успешни никой нямаше да се натиска до се преселва при тях. Но задачата с преселниците може да си бъде решена от демократичните страни без да има никаква нужда от връщане към тоталитарните, посттоталитарните и националните идеологии. Никъде не е казано, че демократичните държави са длъжни да приемат незаконни преселници /за бежанците е друго/.
И като нямат друг довод, винаги се връщат при емигрантите, също като Мирча Крешан при краставиците. Или към циганите. Или както думат по нашия Северозапад „Ти му викаш бае Иване, той ти вика оная ми работа, Тодоре“. Думаш на Орбан и орбанистите за правовата държава, той ти отговаря, че Унгария не ще преселници. Думаш му за човешките права, той пак за преселниците. Споменеш корупцията – пак преселниците. Образованието и затварянето на университети – пак преселниците /имигрантите дето не ги ще/. И орбанистите – и те повтарят след него.
Не, милички, напразно чакате демокрацията да загние и да рухне и после да я замени национал-демокрацията. Истинската демокрация няма как да загние. Тя е живина, която търси, изследва, намира, твори, произвежда, създава, греши, поправя грешките си, често се лута, но върви напред. Напред, а не назад към средновековните начини на вероизповядване и към и затвореното феодално стопанство. Не към национализмите и мракобесието. Загниват, спичат се, пропукват се и рухват затворените и закостенели общества, народности, държави и империи.
Все пак едно утешение покрай дудненето срещу прогнилия Запад.
Тая разделба – западняци и национал- консерватори /щом македонският е и български, значе „разделба“ е българска дума/ я има не от миналия, а от по-миналия век. Още от 1940 година руските общественици се делят на „западници“ – Белински, Херцен, Тургенев. и „славянофили“ – Хомяков, може би и Достоевски. Като основните опорки на славянофилството са самодържавие, православие и народност. Няма никакво значение, че някак не може православието да се сбута редом с народността, християнският бог, за разлика от племенните богове е всечии, народностното християнство е ерес.
Европа била християнска. Добре, знае се. И други земи си имат вярвания – понякога по-възвишени и по-изтънчени от християнските такива. И другаде си имат някакви видове култура и изкуство. Ами това – древна Гърция и Рим, Възраждането, Хуманизма, Реформацията, Великите Географски Открития, Просвещението, векът на разума, Научните открития, Индустриализацията, Правата на човека, правовата държава, Свободата, равенството, братството – всичко това, което прави Европа единствено по рода си и в същото време най- могъщото обществено образувание за всички времена и народи върху планетата земя– това къде отива?
Но на Изток сякаш тия работи не ги разбират много тия работи, там си знаят турското робство, на което много държат, щото им е национална гордост, знаят си Тошо, защото по тошово време „рикията“ била евтина, а трамвайният билет само шест стотинки. Това знаят. А също да пекат чушки знаят и да слагат туршия в буркани знаят. Пустите му консерватори.
Аре
Мястото е площад Сант Рок в испанския град Сабадел. Часът е 6 вечерта. И всичко започва от една хвърлена монета.
