Loading...
„Светът е нещастен, защото не знае накъде върви и е обхванат от коварната мисъл, че дори да узнае, само ще разбере за очакващата го гибел…”
Валери Жискар д’Естен – бивш френски президент
Само ако си помислим, какво е било търпението на средновековния и античния човек? Който е вървял пеша, или препускал на кон със седмици до место, което ние достигаме с автомобил, влак или самолет за броени часове, или минути. Околосветското пътешествие на Магелан е продължило 3 години, а сега с космическа ракета трае по малко от час и половина.
Строяли са мегалитни храмове, катедрали, джамии, или тези на античните богове в продължение на десетилетия, а някои на векове. Но, тази черта на предшествениците ни е отговаряла на средната продължителност на човешкия живот в тези епохи, която е била значително по-кратка от сегашната, а всяко действие е било неизмеримо по-бавно и изискващо огромен физически труд и търпение. По времето на Великата френска революция тя е била около 30 години. В тези епохи „ритъмът на историята” обикновено не е съвпадал с биологичния ритъм и продължителността на живота на обикновения човек. Икономическите промени, социалните преобразования, техническия прогрес са ставали в процеса на смяна на много поколения. Образно казано, историята на народите от една страна и живота на личността са протичали по различно време, измервано с различни часовници.
През нашата епоха, за първи път в човешката история, ритъма на историческото време съвпада с този на един човешки живот. Ускоряването темповете на обществения прогрес, заедно с увеличаването на средната продължителност на живота се придружава от това, че сега историята коренно се променя в рамките на живота на едно поколение. Сега е ударил часът не само на напредничавия, но и на обикновения човек, за да съгласува отпуснатото му биологично време с историческото и да свърже живота си с този на народа и съдбините на цялото човечество.
Съвремието ни вече преминава под знака на нетърпението. Светът е устремен и горещо иска веднага да усети плодовете на усилията си. Едни хора искат да натрупат пари, други успехи. Творецът да обнови по-бързо арсенала на изразните си средства и да направи скок в развитието на музиката, изобразителното изкуство, литературата, архитектурата, всички клонове на науката. Вижданията на мнозинството икономисти, технократи и демографи се отличават с една почти садистична перспектива. Те вещаят един почти фантастичен свят, населен с роботи и машини, които създават други подобни на себе си. „Върховни жреци” на информатиката, ядрения синтез, генното инженерство и изкуствения интелект ще контролират живота ни.
Всички знаем поговорката „Който сее ветрове, ще пожъне бури”. В миналото обаче едни поколения са сеели ветрове, а бурите са жънели по-близките, или далечни потомци. За добрите дела на хората е била обещавана награда едва след смъртта. В нашата забързана епоха, бурята вече ще жъне онова поколение, което е посяло вятъра, но то ще бъде възнаградено и за добрите си дела. Съдбата на човечеството в буквален и пряк смисъл се намира вече в ръцете ни, а бъдещето което създаваме ще се окаже наше и на децата ни. Това налага за съвременното поколение несравнима с миналото морална, социална и историческа отговорност.
Възниква въпроса, кой, кога и какво да направи, за да се подготвим за бъдещето. Що се отнася до въпроса „Кой”, отговорът е ясен. Всички ние сме участници в културната и цивилизационна еволюция. Влиянието на отделните личности върху алтернативите на бъдещето е различно в зависимост от качествата и възможностите ни. Най-онеправданите са притиснати в основата на социалната пирамида и дори не могат да помислят за своето бъдеще. Затова приносът им ще е незначителен. Става въпрос за цели нации с орисия на неосъзнали се роби на бъдещето, което ще се решава от други хора, което е политически нетърпима ситуация. На върха на пирамидата удобно са се разположили обществените класи и групи, които вземат решения, засягащи хода на всички събития. Това е цялата политическа класа с нейните поддръжници и вдъхновители. Нашето развитие явно зависи от тези явно недалновидни чиновници, късогледи „ваятели” на бъдещето ни. Досега те проявяваха нехайство и невежество в отношението си към настоящето и не успяха нито да предвидят, нито да решат днешните глобални затруднения и проблеми. Човечеството е оставено на произвола на съдбата и клони към своя залез заради тяхната посредственост. Тази категория хора е на път да погребе надеждите на човечеството за утрешния ден, не е научила нищо ново, като продължава да води към евтини, близки и кратки успехи и да дърпа човечеството назад.
Сегашната, юбилейна 50-та среща на световния политически и корпоративен елит в Давос за пореден път го доказва. Допуснатите по милост и за PR екоактивисти и неординерни учени само ще сложат някакъв етикет на загриженост, а в кулоарите на форума ще се уговарят далаверите на световния бизнес и политически елит, както е било на всички предишни срещи. Слабо известно е, че таксата за всеки участник е 1 милион долара. Малката Грета, в наложената и роля на библейския Давид, не е в състояние да повали световния Голиат в лицето на Доналд Тръмп, а организаторите дори ще се възползват от показния и, наивен протест…
