Доста хора мислат, че демокрацията ни ба мамата, ама я мисла, че ние баме мамата на демокрацията

Здрасти, братчед! Кво права ли? От път се прибирам и си мислих разни работи. Кво ли си мислих? Слушай! Въпреки, че мойта мисли, че не мога да мисля, аз постоянно мисля. Одеве карам и си мисля за демокрацията. Доста хора мислат, че демокрацията ни ба мамата, ама я мисла, че ние баме мамата на демокрацията. Що ли! Слушай!

Карам из града и около града. Карам по селата и около селата. И чета: ФИРМЕН МАГАЗИН. ПРОМОЦИЯ. БОРСА. СТОКОВА БОРСА. МЕБЕЛНА БОРСА. ЗЕЛЕНЧУКОВА БОРСА. БИРЕНА БОРСА. РАКИЕНА БОРСА… Опа, рамечтах се. Демокрацията не е само борси бе. Требва и пазарчета да има. Магазинчета да има. И по едно време гледам МЕСАРНИЦА. Като при бая ни Тодор. Спирам и влизам. Отвън пише МЕСАРНИЦА, ама нема нищо общо с ония месарници от преди демокрацията. В таа сурово месо секакво. Луканки, суджуци, салами, карантия, кайми и кво се сетиш. У ония преди демокрацията имаше нещо като арт инсталация на известен художник. Сива хладилна витрина, в нея два сини кокала и парче синьо месо. А върху тех зелени мухи. Красота. А я съм гладен. Ще си взема конски суджук, що съм гладен. Ама кат видех двете месарки, ми се отяде суджук. Че скинат престилките от сочно месо. Да заръфаш и двете. Да ръфаш, ръфаш и кат ожаднееш, да се напиеш млекце пак от тех. Та ги питам:

-Абе, девойчета! Това що е МЕСАРНИЦА, а не борса за месо.

А те двете:

– Па що е фирмен магазин на месарницата.

Та малко ми се отяде живо месо.

После паля колата, ръфам суджук и си мисля. И ние баме мамата на демокрацията, ама и тя ни ба мамата. С фирмите, промоциите и борсите. Едно време бе просто. Имаше СЕЛКООП. Начи да ти обясна. Името кратко и ясно. Селянинът копа. А кво изкопа не се знае где отива. Когато се накопаше, селянинът отиваше у ХОРЕМАГА да се донакопа с ракия. Ясно и точно име. Магазин за хора. А в него пълно с хора. На по ракия. Друго немаше. Та селянинът си копаше, столичанинът ядеше. Ядеха и по окръжните градове. А най-много ядеха по партийните събрания. Ама най-ай-много ядеше московчанинът. Абе, братчед!? Сложно ли ти е. Мноо си прос бе! Едно време бех управител на една одържавена фирма на БСП. ХОПРОМАГС се казваше. Хотели, производство, магазини, стоки. Кратко и ясно. Ама немаше ни хотел, ни производство, ни магазин, ни стоки. Сичко беха опапали. А селяните беха спрели да копат. Борси и фирмени магазини отваряха. Да продават на промоция. А комунетата изкупиха държавата на промоция. Комунетата от сички цветове и партии. Мноо си прос бе, братчед!

Айде чао! И поздрави невестата!