Loading...
Както винаги мнозинство люде у нас, почти без изключения, въобще не разбират за какво иде реч. А не разбират, защото не искат да разберат. А не искат да разберат, защото разбирането изисква разбиване на изградени вече представи и най-вече предразсъдъци. А в мнозинството люде тези представи се изграждат със зор, въпреки решителната помощ на хитровати и користни източници за осведомяване.
Но първо за какво не идe реч, какъв не е въпросът:
Въпросът не е за сблъсък между републиканци и демократи. Този сблъсък само предшества същностното явление, като усилва или притъпява изявите му, но в никакъв случай не го предизвиква. Хората, които са се бъхтали да поизучат американските политически взаимоотношения и които с повече или по-малко /обикновено с повече/ зор са си съставили представа за американския обществен живот като политическите борба между републиканци и демократи трудно ще се откажат от тази своя представа. Тоест не трудно ще се откажат. Въобще няма да се откажат, въпреки всякакви доводи. Или пък ще си подбират само онези доводи, които привидно потвърждават представите и предразсъдъците им. Явлението известно като когнитивен дисонанс, сред онези, които държат да минат за много образовани.
И не, не иде реч за сблъсък между либерали и консерватори, това пък е още по – измислена приказка. Но всички онези, които с много зор са се запознали с основните началА на консерватизма, или пък поради природни свои тежнения са го харесали, няма да се откажат от тази приказката. Хората имат нужда от приказки. И от сблъсъци. И от врагове, които да мразят. Без тези неща ще се поболеят душевно. Наистина ще се поболеят. В медицинския смисъл на думата, тук няма шега, няма преувеличение. Омразата създава не само личности, тя създава общности. А също държави и нации. Няма по-силна спойка между човеците от омразата “ истинската любов е лично и себично явление, а любовта към вождовете е съвсем друго нещо“ тя е обратната страна на омразата и не я отрича, напротив, смуче живец от нея, защото не е истинската, личната любов, а стремеж към сигурност и нагаждане към тълпата.
В България, между другото, усилено се разпространява още една приказна измислица , че консерваторите били десничари, а либералите“ левичари. Което пак означава, че някои люде са се поозорили да разберат разликата между ляво и дясно, но или зорът не е бил достатъчен, или пък е липсвало онова, което с никакви зорове не могат да заместят. За тях – ето разликата - опростена разбира се и сбита до същността си.
В хорските отношения дясното дава предимство на личността пред обществото, а лявото – на обществото пред личността, а в стопанските отношения дясното снижава намесата на държавата, докато лявото е за повече държавна намеса. И точно по тези основни показатели консервативното е в много отношения ляво, защото дава предимство на общността, а в стопанските отношения охотно намесва държавата /виж действията на Тръмп/. Общността при консерваторите бива верска, национална, държавна, или пък трите заедно. Цар – бащица, нация, държава, християнство, православие /това е при нашенските и при руските консерватори и аллахакбар и умма при мюсюлманските такива/.
Уточнения за особеностите на лявото, дясното, консерватизма и либерализма в България обаче са уморителни и безсмислени, доколкото тези понятия /а и не само тези/ тук губят смисъл. Всякакъв смисъл Между другото от езикова гледна точка всяка общност се родее с комунизма, но да не бъда дотам дребнави, при всички случаи общите възгледи по редица въпроси между консерваторите /тези които се пишат такива и социалистите /пак тези дето се пишат такива/ в България никак не е случаен.
Биха могли да се изброят още доста измислици, тоест когнитивни дисонанаси, но всичко това са подробности, затова хайде направо към същността. Като подминем раздувките за това кой на кого целувал ботушите за сеир, кой чупел витрини, кой палил и грабил. Просто защото при всички размирици без изключение има хора, които правят зулуми, палят и грабят.
Същността може да се назове с две-три думи. Те могат да се приемат като изтъркани, защото наистина са такива. Същността също е изтъркана, но от приблизително половин век насам, нейната извехтялост бива покривана с облагородяващата патина на цивилизацията, възпитанието и културата, понятия, които странно защо, не се нравят особено на ухажващите простолюдието консерватори, което само по себе си е едно от ония вътрешни противоречия, които унищожават и самото понятие /консерватизъм/, и смисъла му.
Расова дискриминация и неравенство което се дължи на несправедливост – това са думите, това е същността. Черните в Америка винаги са били възприемани като по-нисша прослойка, времето е променило външността, опаковката, законите и писаните правила, но не и неписаните, не и същността.
Доказателствата изобилстват, нека споменем само последното от тях – бунтовете.
Бунтуват се, защото мързелуват, а в същото време искат да получават колкото белите, които бачкат „е едно от нашенските определено расистки обяснения за тези бунтове, не от най-тъпите между другото /черните са бачкатори, за разлика от червенокожите индианци/, има и доста по-тъпи“ бунтуват се, защото са комунисти, защото са сталинисти, защото са насърчавани от демократите, чудно как в подобни тъпизми още не са набъркали Сорос и Костов /докато писах това, взеха, че набъркаха Сорос, ха-ха/.
„Братство, равенство, свобода“ – тези послания също са поизтъркани, но те пък са в сърцевината на същността. Същност, която вече може да се обозначи не с три думи, а с една само.
Цивилизация.
Истинската цивилизация изключва съсловията. Оттук и призива на френските революционери, оттук и победата им. Няма три съсловия – аристократи, буржоазия и селяни, всички са равни пред закона. А един от виновниците за френската революция, една от причините за избухването й, не най-важната, разбира се, е Луи XVI, който си човърка часовници докато поданиците му гладуват. Вярно, подписва съгласие за премахване на съсловията, но когато вече е късно, когато бесовете са се развилнели.
И не, не Ленин е причина за болшевишкия успех, не той е причина за руската революция завършила с болшевишкия преврат. Една по-съществена причинао, макар и не основнатата, е безхаберието и жестокостта на Николай Втори, който заповядва на жандармите си да стрелят срещу многохилядна и мирна тълпа от хора, които дори не протестъри, просто имат човешки искания /увеличение на заплатите, осемчасов работен ден/. До този разстрел царят император винаги се е приемал от руското простолюдие като бащица и закрилник, след него насетне, обаче, на простолюдието вече не му пука дали ще има вече царщина или не, да заповяда Ленин, или който там се докопа до властта. А най-същностната причина за руската революция е дивото, жестоко, варварско, непоносимо неравенство между управляващите съсловия и безброя от обезправени гладуващи мужици, който не вярва на Максим Горки, да чете Чехов, или Платонов, че и Достоевски, или да се осведоми за поредицата от гладомори по царско време.
И ще има, ще има още революции, ще има и жестокости, ще има и грабежи, и невинни жертви, и разрушаване на паметници, и то не защото народите биват подтиквани от соросоиди, либерали, болшевики и подобни, а защото властниците се самозабравят, или просто се оказват прекалено тъпи.
Дали недосегаемите в съсловна Индия ще се примиряват вечно с участта си на лайносъбирачи? Ще се разбунтуват, разбира се и бунтът им ще бъде страшен, дано само стремежът към равенство не бъде оглавен от някой престъпен вожд, както обикновено се случва, или от някоя дива пасмина, както се получи при някои от цветните арабски революции. И за Северна Корея се отнася същото, и за Китай. Може би само руснаците няма да се разбунтуват, те нямат пориви към свобода, държат си на Сталин, на царете и на робството /както ние си се гордеем с турското такова/, въобще държат си на руснащината /както и ние на българщината/.
И е добре, че американските демократи по някакъв начин овладяват и откликват на негърските бунтове в САЩ, дори и със смехотворното за нашенци падане на коляно, което съвсем не означава молба, а съпричастие. /коленичели са по този начин черните спортисти след победа, като знак на негодувание срещу расизма/. А вие, мили републиканци и консерватори какво предпочитате – начело да застанат „черните пантери“ или някоя „черна армия“. А срещу тях бялата милиция. И да се почне, така ли?
Това, което става в САЩ засега не е революция, защото демокрацията, за разлика от диктатурите, е способна на цивилизационни промени, защото демокрацията е гъвкаво и жизнено устройство, способно да се усъвършенства, да се развива и да върви напред. Така и САЩ с Тръмп, по-вероятно без него ще намери решение за грижите си. Но човечеството тепърва ще трябва да се търси решения да доста задачи, тепърва ще трябва да се справя с още много несправедливости. Нима е честно квантовите механици, които разкриват най-съкровените тайни на вселената да получават десет или сто пъти по-малко от някой тъп футболист или още по-тъп боксьор. А лекарите, откривателите и хората на науката да получават сто пъти по-малко от финансовите сделкаджии.
А иначе черните все пак трябва да признаят и да се примирят с това, че що се отнася до науката, културата, изкуството, държавността и почти всичко останало /с изключение на нравствеността/ – всичко е достижение на белите европейци. На тяхната цивилизация.
А белите трябва да осъзнаят, че без нравственост, без равноправие и без свобода, равенство и братство тяхната цивилизация е гнила и обречена на разпад.
Само още две подробности. Първата е Тръмп.
Тръмп…Горкият…Натутка се да вземе някакви полумерки, на вече е късно.
И втората – българите и България.
Клетите българи с клетата им интелигенция, която си е все полу и клетите им така интелектуалци, които са си все така наречени. Провинциализъм и котловинна посредственост, неспособност да извисиш поглед към по-далечни кръгозори, пък и защо ли, след като от Витоша по-високо нема и от Радомир по-далеко нема, плюс махленски остроумици за бялото и черното зад които по нашенски срамежливо някак, добре, че все пак, че не заплашително, наднича старият, познат, изтъркан расизъм. Има, значи, хора, които са по-долу от нас, как смеят да се бунтуват. Ние не смеем, пък те смеят. Чернилки, пернишки печки такива. Ама-ха.
