Ето какви цивилни преподаватели е имало във ВНВУ в началото на 30-те години! Винаги, когато съм чела спомени и анализи на български офицери от епохата на Царство България, съм се удивявала на познанията им по история, география, математика, музика, на владеенето на чужди езици, на ерудицията и общата им култура, възхищавала съм се на стила им на изразяване, на богатия речник, на изискаността, смайвала съм се от способността им да мислят логично, да се аргументират блестящо. Но не е трудно да си представим качеството на офицерството, което е било обучавано и възпитавано в това училище с тези преподаватели.
Петър Мутафчиев е известният български историк, византолог и специалист по средновековна история, участвал в Балканските и в Първата световна война, награден с ордени за храброст.
Спиридон Казанджиев е български психолог и философ, много близък приятел на Йордан Йовков и автор на анкета с него.
Стоян Загорчинов е високообразован български писател, човек с няколко висши образования у нас и в Швейцария (история, френска филология, история на философията).
Георги Спасов е оперен певец, композитор, музикален педагог, автор на много хорови песни, на едни от първите български романси и на 11 хармонизации на народни песни. Много от неговите песни стават предпочитан постоянен репертоар на най-известни български певци: от неговите съвременници П. Райчев и С. Събев, Т. Мазаров, Л. Велич, Ел. Николай до Р. Кабаиванска, Н. Гяуров и други, използват се при обучението по вокално майсторство. Песни като „Злато моме“, „Севдалина“, „Хайде, Тодоро“, „Млад делия“ са постоянен репертоар за мъжките хорове.
Той е баща на Милчо Спасов, който също има отлично музикално образование и е автор на много от любимите песни в българската естрада, изпълнявани от Стефан Воронов, Лили Иванова, Тоника, Георги Минчев като „Без радио не мога“, „Сребърни ята“, „Един неразделен клас“ и много други.
Какви хора, какъв народ унищожиха не само физически, но и духовно московските васали.