Ако бяхте родени в началото на миналия век, шансът да умрете от инфекциозна болест, а не от друго нещо (вкл. естествена смърт), е бил над 30%. Не само това, но близо половината от умрелите от инфекциозни болести са били малки деца – до 5-6 годишна възраст. Тоест говорим за ужасяващо висока детска смъртност. Ако се върнете във фамилните истории на прадедите си, ще видите, че тогава е било нещо напълно нормално поне едно от децата в семейството да загине. И да, хората са имали по много деца, като една от причините (не единствена разбира се!) е била точно тази – да има по-голям шанс да остане жив наследник.
Днес смъртта на всяко дете се гледа под лупа и за съжаление предизвиква дори телевизионни сензации. Подобна смърт днес се приема като апокалиптична семейна трагедия, която много трудно се преживява от родителите. Тоест детската смъртност днес е по-скоро изключение, отколкото правило. В частност хората нямат притеснения да имат единствено дете, защото дори не могат да си представят, че то може да умре и съответно да останат без наследник.
Как е постигнато това? По два начина:
1. Лекарства;
2. Ваксини.
Така нареченото „антиваксърство“ и така наречената „хомеопатия“ са две движения, които активно се борят против въпросните достижения на човечеството. Те са антихуманни.
П.П. Е, липсата на войни от последните десетилетия също помага значително. Факт. Комплексно е. Темата ми обаче е за инфекциозните болести.