Коя е Цола Драгойчева

Вчера в „Черешката на тортата“ цяла вечер ни натрапваха, че е сготвена леща „по рецепта на Цола Драгойчева“ и се изтъкваше как била „първата жена в България, която имала тенджера под налягане“, обясняваше се как това била „първата жена-министър в България“ и била „интересна дама“.

Отначало подходих с присмех към цялото това представяне и си мислих, че е иронично и подигравателно. После се сетих, че повечето от хората в младата аудитория вероятно никога не са чували името на тази жена и е много вероятно да си изградят доста погрешно мнение за това каква е била тя. Особено опасно е за онези от „прогресивната“ част от хората, които обикновено не се вълнуват от история, а се прехласват по феминизъм, „позитивна дискриминация“ и подобни. Затова накратко историята, която трябва да се знае за тази „дама“:

– Родена е 1898 г.;

– Била е добре образована – завършила е висше образование в София и е станала учителка в Бяла Слатина;

– През 1923 г. участва в Септемврийското въстание, където е била съучастник в убиването на няколко напълно невинни селяни, чийто имоти са били разграбени от партизаните. За тези си действия е осъдена на 15 години затвор;

– През 1924 г. излиза от затвора, защото Царя обявява амнистия;

– През 1925 г. участва в организирането на атентата в църквата „Света Неделя“, където загиват 134 души от елита на България и има над 500 ранени, част от които също загиват впоследствие от раните си. Осъдена е на смърт;

– През 1926 г. смъртната ѝ присъда е заменена с доживотен затвор;

– През 1932 г. Царят отново я освобождава от затвора с обявяване на амнистия;

– След освобождаването си заминава за тригодишно обучение в СССР, след което се завръща и е назначена моментално като висш партиен член (от ЦК) на комунистическата партия у нас;

– През 1941 г. организира партизанско движение, чиято цел е да тероризира хората по селата като се разграбват мандри и се обират къщи. В края на лятото на същата година е арестувана и изпратена в затвор;

– След излизането си от затвора, моментално продължава партизанските си действия – събират се множество доказателства за това. Тогава държавата организира множество дела срещу функционерите на комунистическата партия и през 1942 г. тя е осъдена на смърт за втори път (нещо като „за цялостно творчество“), но този път задочно, защото не успяват да я заловят;

– Заедно с Антон Югов и други съратници организират изграждането на т.нар. „Отечествен фронт“ – терористична организация, чиято цел е да свали властта на всяка цена и с всякакви възможни средства. Продължават партизанските си действия с тероризиране на мирното население по селата и вгорчават живота на хиляди мирни граждани;

– След 9 септември 1944 г. заема редица висши държавни постове, включително и за десет години министър на пощите и далекосъобщенията;

– Участва дейно в процесите от 1945 г. завършили с убиването на царските регенти, княз Кирил и много други изтъкнати български личности – политици, учени, културни дейци, търговци и собственици на фабрики и предприятия. Конкретно по повод убийството на княз Кирил Преславски, Волфганг Бретхолц (командирован от шведски и швейцарски вестници немски журналист) пише, че по време на интервю с въпросната „дама“ три дни след екзекуцията тя е започнала разговорът с него с фразата „никога не съм спала толкова блажено, както в нощта на екзекуцията им“. По това време е била настанена да живее лично в апартамента на княза;

– Деен участник е в скалъпения процес за ликвидирането на Никола Петков през 1947 г. След като Никола Петков е брутално измъчван, но категорично отказва да се признае за виновен, най-накрая е убит с чук и качен мъртъв на бесило;

– Извън този знаков процес, участва като съдник в множество други дела на т.нар. „Народен Съд“, заради които са убити не само множество функционери на БЗНС, но и огромно количество обикновени хора. Основната им „вина“ е, че са имали „неблагоразумието“ да притежават имоти и да са развивали някакъв бизнес преди идването на новата власт, заради което всички са осъдени като „врагове на народа“, а имуществото им е иззето „в полза на държавата“. Много от осъдените хора са се озовавали в концентрационни (за благозвучие тогава наречени „трудови“) лагери, а немалка част от тях са убити;

– Участва и в организирането на партийни чистки за „враговете с партиен билет“ на самото БКП, като например е отговорна за процеса за „антисъветска дейност“ на Трайчо Костов през 1949 г., който завършва с обесването му. Конкретно той е бил висш функционер на партията и министър, но е бил привърженик на водене на независима икономическа политика на България, което не се е харесвало на Сталин и съответно не е била според интересите на СССР. Имало е немалко комунисти – нейни бивши съратници от по-ниско ниво, – които завършват с подобна участ;

– През 1950 г. в Кулско и Видинско започва принудително изземане на имоти и земи на хора, с цел да се формират местни ТКЗС-та. Отначало хората често отказват да влезнат доброволно в кооперативите, заради което започват побоища и дори вкарване на хора по концентрационни лагери, което уплашва останалите и ТКЗС-тата се създават. Негодуванието след печалните резултати на кооператива от първата му година докарват до масови протести на местното население през 1951 г. в много села. Множество хора искат разтурване на ТКЗС-тата и подават масово молби за напускане на кооперативите, а в няколко села хората организират бунтове, в които разграбват складове и си взимат техниката и продукцията обратно в собствените си къщи. За потушаване на въпросните бунтове са отговорни Тодор Живков и Цола Драгойчева. Цялото лично имущество на над 1800 души е конфискувано „в името на народа“, а те са принудително разселени по села в различни краища на държавата, където са безимотни и е трябвало да оцеляват в ужасни условия, работейки на полето с къртовски труд за минимално заплащане. Неизвестно количество хора от тях, но по неофициални данни поне няколко стотин души, са вкарани в концентрационни лагери. А в крайграничните села, където хората са се опитвали да избягат през Югославската граница, десетки хора са убити на място без съд и присъда. Кулските събития после са използвани пропагандно като заплаха към всички други краища на страната, където хората са негодували, че им се крадат имуществото и имотите в полза на ТКЗС-тата;

– През 1963 г. публично се изявява в подкрепа на идеята на Тодор Живков да изгубим суверенитета си и да станем 16-та република на СССР. Думите ѝ на пленум на партията са били „Още веднъж споделям възторга и радостта да работя като комунист, където ме изпрати Партията, за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз“;

– Умира от старост през 1993 г.;

– Срамен съвременен факт – през 2016 г. общинският съвет на Бяла Слатина решава да прекръсти централния площад на нейно име, защото имала „заслуги към развитието на града“.

Това е Цола Драгойчева и това са фактите, с които трябва да бъде запомнена, а не само с тенджери под налягане и „първата жена-министър в България“.