Онзи ден имах честта и удоволствието да говоря на събитие за нисковъглеродните и биологични горива. За създаване на контекст по темата „Енергиен преход“ реших да използвам само един слайд – графиката по-долу, която показва изменението на потреблението на различни енергийни източници след 1800 г.
На нея се виждат двата големи енергийни прехода след Индустриализацията:
1) От доминация на традиционната биомаса (горене на дърва и друга биомаса) към доминация на въглищата. Случва се в периода от около 1860 до 1910 г. като в това време въглищата завземат от 5% до над 50% от световния енергиен микс.
2) От доминация на въглищата към доминация на нефт и газ. Случва се в периода от около 1910 до 1960 г. като в това време нефтът и газът завземат от 5% до над 50% от световния енергиен микс.
Ако погледнем към настоящия преход, се налага да забележим, че вятърът, слънцето и останалите модерни ВЕИ (без да броим големите ВЕЦ, които не са сред последните) все още не заемат дори 5% от микса. Всъщност техният годишен ръст все още е по-малък от този на фосилните горива, тоест процес на заместване реално няма.
Освен това става очевиден и друг факт:
Потреблението на биомаса НЕ спада в абсолютна стойност – даже продължава да расте, подкрепено от употребата на т. нар. модерни биогорива. Потреблението на въглища също НЕ спада – даже продължава да расте, вкл. през 2022 г. светът отчете поредният исторически рекорд. Това значи, че енергийните преходи добавят нови източници на енергия, но никой от „старите“ не отпада. Това е напълно нормално на фона на умопомрачителния ръст на общото енергийно потребление.
Когато имате тези данни като контекст, бързо става ясно, че идеята за светкавично (за 30 г.) премахване на нефта, газа и въглищата от глобалния енергиен микс, е абсурдна…