Клозетните писачи са в големите медии

Наскоро класикът Никола Филчев, започнал вече да се явява по всички телевизии и вестници, нарече Едвин Сугарев и Николай Колев-Босия “клозетни писачи”. Това стана в сутрешно предаване. Ще използвам сравнението Ви, Господин Филчев. Но… Докато за Едвин Сугарев мнението ми е малко (или дори немалко) противоречиво – той е едно от галените деца на прехода по отношение на правото да казва истината – то Николай Босия е нелепо да бъде наричан така, защото е дисидент и преди 10 ноември, и след това. Клозетните писачи са в големите медии. А дисиденти у нас има и в момента. Защото пак живеем в диктатура, само че не еднолична, а така да се каже по-колективна и анонимна, на вискоорганизираната престъпност. И на нея са й необходими именно такива писачи, създава им се име. И в медиите, както във всички останали сфери в България, наистина способните хора си остават завинаги маргинали. Къде най-напред сте срещнали израза “черен списък на журналистите”? Въпрос с неголяма трудност – в “The Godfather” by Mario Puzo, романът “Кръстникът” е публикуван през 1969 г.

         За това вече съм писал – че Бойко Борисов и ГЕРБ оставиха непокътнати в държавните медии тройната коалиция и подставените лица на мафията и олигархията, под предлог на ненамеса.

За кадровата политика в цялата администрация, управленци и т.н. второ и трето ниво, не му е тук мястото, защото не е по темата, но само ще кажа, че е горе-долу същото. В частните медии се опитват да ни заблуждават с различни чуждестранни инвеститори. В действителност само им се използва името. Не говорим за единични случай като Олга Лозанова, сестрата на Гого (или Годо́) Лозанов-Папионката, шеф на СЕМ, абониран за мястото. Тя беше уволнена от MTG, собственик на Нова телевизия, едва преди месец и половина, на 16 ноември 2010 г. Според една латинска поговорка, изключението само потвърждава правилото – Exeptio confirmat (probat) regulam. Чия в действителност беше БТВ – на Рупърт Мърдок или на Красимир Гергов? Мисля, че по интелигентност той не се отличава много от другия си известен съименник – Георги Гергов, Свинаря. Или пък новите собственици на “24 часа”, “Труд” и “168 часа”? Те търсят български партньори – “Прининвест ГмбХ” от австрийска страна и “БГ Принтмедия” ООД от българска със собственици Христо Грозев, Огнян Донев и Любомир Павлов. Бих попитал – кой сериозен медиен инвеститор, а и какъвто и да е, ще дойде вече в България? Не чувствате ли, че Европейският съюз се отказа от нас като от безнадежден случай? Последната държава не само в него, а и въобще в Европа. Ако смяташе, че нещо може да се направи, той щеше да задейства поне предпазни клаузи – на първо място за правосъдието. Зад фасадата на показни МВР-акции и съдебни процеси срещу една част (подчертавам, избирателно е подходено) от мафията, продължава безправието спрямо обикновените български граждани. Това не е правосъдие, а “кривосъдие” – съдебните дела се печелят с връзки или с пари. Най-често побеждава по-силният – с по-добро положение в обществото. Това е един нов вид, модернизирана джунгла. Пиарът на съдебната власт Константин Пенчев, въпреки че има говорен дефект, той реди дума след дума сладко – за награда получи ново добро назначение – от шеф на ВАС сега се превъплъти в омбудсман. Имам ясното подозрение, че Бойко Борисов и неговият кръг не, че не могат, а не искат да реформират съдебната власт. Причините – за някой пък тя е възможно най-добрата, истинската би била непредвидима и може да се обърне и срещу теб. Я по-добре да си остане този османски кадилък. Или пък да вземем други сфери – усвояването на европарите. Покрай скандала с раздаването на бонуси в екоминистерството на Нона Караджова се разбра, че са усвоени едва 0,03 % от брюкселките фондове за отиващата си година в направление “околна среда”. И похвалите, оскъдни да бъдем искрени, от официалните институции на ЕС са по-точно израз на куртоазия и дипломатичност, отколкото реални. Сайтът “Уикилийкс” за пореден път демонстрира разминаването между официалностите и истината в международните отношения. И понеже иде реч за медиите, нима ще се промени нещо в бившата собственост на ВАЦ или пак ще останат Тошо Тошев, Венелина Гочева, Пенчо Ковачев и протежета им, “коментатори” като Валерия Велева (“папесата на поръчковата журналистика”, според Едвин Сугарев в книгата “Диагнозата Филчев”, 2003 г.)?

Често се провеждат активни мероприятия, поръчани именно от самите партийни централи. Да поразсъждаваме върху два случая . Първият с нар. супержурналистка, не е ясно защо е супер, Диляна Гайтанджиева. Настроения срещу Лъчезар Иванов съществуваха още при сформирането на настоящия парламент, конфликтът им със Цветан Цветанов беше много остър, може би кой да бъде вторият след Бойко Борисов, или поради някаква психологическа или друга несъвместимост, не е сигурно точно защо. И най-после беше използван удобният момент през юли 2010 г. с митничаря Сергей Бранков, за когото заместник-шефът на НС се опита да спре материал по НТВ. Ами, такива обаждания са почти ежедневие. Ако мине, мине, ако не… По принцип, срещу това медията получава друго – пак някоя сензация или осигурена реклама. И вторият случай – със скъпите джиесеми Vertu (6000 лв.) от началото на декември тази година. От 38 поканени депутати 18 са се хванали на въдицата при експеримента на БТВ и “168 часа” и са зарязали заседанието на парламента. А защо не са поканени всички? И от отказалите колко са били предупредени предварително – там са все мастити депутати и депутатки? И този капан силно прилича на активно мероприятие.

На екран отново се появи чалга-журналистът Николай Бареков – сега в ТВ-7. Той отначало е започнал в Канал Ком в Пловдив именно с такова предаване. Но в семейна си телевизия “Европа” сериозен журналист го прави Братчето на Президента, евродепутатстващият в момента Емил Стоянов. Дълго той отричаше да е собственик на телевизията, а се представяше само за координатор, но по-късно започна да я продава. Къде е коренът на първоначалния успех на Николай Бареков? Не го твърдя, а само излагам някои факти. Евгения, отначало съжителствала с него, после съпруга и сега вече разведена, е в близко родство с Александър Дяков, адвокат и поставен за директор на Пловдивския панаир от СДС. Антонина Стоянова започва адвокатския си стаж и придобива правоспособност в неговата кантора в Пловдив. ( Напомням – завършила е в Лайпциг Международно икономическо право, което не съответства на правото въобще, а повече на МИО.) Междувременно Братчето се е настанило в Палата № 5 на Панаира. Александър Дяков завежда и дело срещу това. Продължава го следващият директор Йордан Радев, то е срещу държавната фирма Търговско-рекламен център по строителство. Как е водено, може да се съди по резултата – през 2006 г. делото е спечелено от Министерството на строителството и Емил Стоянов купува палатата от него и я препродава на Киро Киров, станал известен освен като спонсор на Бойко Борисов, и като жертва на групата за отвличания “Наглите”. Всичко това се потвърждава от Йордан Радев, съпруг на бившата заместник-министърка на финансите от НДСВ Нина Радева. Той посочва и продажната цена, прибрана от Братчето – 2 млн. лв. а то по неофициални данни я е купило за 500 000 – 600 000 лв. в най-лошия за него случай, т.е. четири пъти по-малко. Другата голяма хапка на Емил Стоянов е 6-етажната сграда на ТВ “Европа” на бул. „Цариградско шосе” № 101 в София, тя се вижда от всеки. Александър Дяков завърши политическата си кариера като кмет на Централен Район-Пловдив. Очаквам Дяков да влезе в историята заедно с останалите наследници като едни от малцината успели да си реституират площад – пред кино “Космос” в т.н. втори град в България, по население, но вече не и по значимост. Но да довършим за Николай Бареков – не е ли неговият просперитет част от някакви приятелско-фамилно-политически сметки?

По-скоро дразнещи фигури, отколкото да се харесват на зрителите са и известните Иван и Андрей с тяхното вечерно шоу и екипът на предаването “Станция Нова”. Същото би могло да се каже и за “Господарите” и подобните на него след разрояването му. Куклени актьори, или дори и да са театрални, се присмиват на журналисти, говорители и публични лица заради неволни езикови грешки или жестове и мимика. Това е папагалско или маймунско подражание, а не смях, в който има мисъл. Разобличават се и измамници, но тези репортажи далеч не са основната част на предаването, те са нещо като опаковка, придаваща му по-добър вид. Не е ли по-правилно то да се казва “Господари на простащината”?

           Бих посъветвал вътрешният министър Цветан Цветанов да прави справки преди някои свои изказвания, защото на поста му отива да бъде по-информиран. Той приписва на Едвин Сугарев заслугите за изтъкване на връзката между Алексей Петров и Надежда Михайлова – тя свикала заседание на НИС на СДС след стрелбата срещу Трактора през август 2002 г. на входа на плувния басейн “Спартак”. Това кинжалът го казва в интервю едва в края на октомври 2010 г. А аз го пишех в жалби до Главния прокурор и до по-низшите прокуратури веднага след като започна мандата на Борис Велечев, защото при предишния – Никола Филчев – нямаше смисъл. Вярно е, че Едвин Сугарев през май 2003 г. вече говореше в медиите и срещу Надежда Миахайлова, и срещу Алексей Петров, но за връзката им – нито дума. През октомври 2002 г. той заяви, че плашели Надежда Михайлова, че ще вкарат мъжа й в затвора, ако се кандидатира за лидер на СДС (тя, разбира се, отрича). Пръв се заех с темата в жалбите до прокуратурата – от 2006 г.нататък – че на бившия съпруг на Надежда – Камен Михайлов, са дадени 1 млн. лв. от Алексей Петров, за да купи гаража на ЦК. Ако трябва да бъда искрен, за интимната връзка между Надежда Михайлова и Алексей Петров най-напред загатна Богомил Бонев пред софийския репортер на пловдивския вестник “Марица” – в броя от 20 юли 2003 г. – че още докато бил министър, с Нона Йотова, Алексей Петров и Надежда Михайлова в моторна лодка на “М-тел” отивали на гости на Иван Костов в Евксиноград. Съвсем между другото – Алексей Петров има заслугата пред СДС, че е един от организаторите на щурма на парламента на 10 януари 1997 г. Тогава едни срещу други се изправиха настоящи и бивши барети. По-късно той използва този свой опит да затвори отново парламента чрез бунта на такситата на 16 март 2001 г.– този път вече в услуга н БСП. Беше намерен повод в смъртта на 3-годишния Пепи Терзийски.

И друг случай (има още, но да спрем дотук) – за т.нар. митничарско селище на язовир “Ивайловград” съм писал във вестник “Демокрация” още от 8 май 1996 г. (материалът се казваше “Комар тресе град край границата” – основната му тежест беше върху къщите на митничари и служители на “Пътни такси” в Свиленград.) По-късно, през януари 1998 г., депутатът от СДС Георги Шишков популяризира така да се каже селището край язовира пред всички централни медии. Манджата, която се претопли сега, през 2010 г., наистина е много стара. Но защо се замълча за сгради на отсрещния бряг на язовира? Една от тях е (май) на сводник и контрабандист от Пловдив, един от наследниците Иван Тодоров-Доктора?

         В миналото, някъде в началото на “демокрацията”, се правеха проучвания на мненията на “стотината запитани журналисти” – което означаваше най-влиятелните, или разбирай – най-добрите. Без затруднение мога да изброя не сто, а хиляда, което е твърде много за малка България, влиятелни, т.е.известни медийни шмекери, които всъщност не са нищо повече от “клозетни писачи”, както умно се изрази Никола Филчев. Въпреки че: “Някои казват, че съм луд”. Той сам се охарактеризира така веднъж пред кабинета на министъра на правосъдието Васил Гоцев, когато предстоеше да уговарят кандидатирането му за главен прокурор.