Не, това не е обява за запознанство. Не е и психо диагноза. Въпреки че последното е спорно. Това е другарят Филип Станев. Или с думите на една превърнала се в култ женица – Вий за мене сте другар.
Филип Станев не е хубавец. Не зная и дали неговите родители са прости и дали е дошъл по селски коловози, но нито е езически нито е апостол. Не е и изпълнител от фестивал на политическата песен „Ален мак“ – само действията са му такива.
Бандера роса – комунизмът е жив! Двайсет и… колко години станаха, от както тези мумии уж си заминаха? Патосът е налице. Само дето вместо образите на Димитър Благоев и други подобни паразити, размахваме и веем потури.
Вместо манифестации имаме митинги и шествия. Племето чукундури – борбени и силни мъже с лош поглед и поглед в бъдещето. Бъдещето, което е минало.
И миналият покрай патриотизма „Прима патриот“ Слави, с миналият покрай апостолите Филип Станев, спасяват България и късат снимки.
Без решения, без мисъл, безпардонно.
27, бе – сметнах ги. 27 години бяха нужни, за да се завърне отново комунизмът. И то от същите онези, които уж го осмиваха. 27 години на забрава и постепенно реанимиране на традициите спрямо стадото.
Има ли значение, че знамето е с три цвята, а не с един – червен? Или руско?
Когато сърпа срещне чука, България е на три морета.
Аферим Станев, машалла, бабо Слави!
Извините, товарищ Плевнелиев.