Wellkome to Айндховен

В очакване Айндховен да се събуди, за да тръгна да черпя с пълни шепи впечатления и позитивна енергия, се запознавам с едно момиче от Германия, безгрижно човъркащо в лаптопа докато отвори рецепцията. 🙂 Катрин се оказва от Мюнхен и учи графичен дизайн. От тази година ще е студентка в едно доста по-спокойно място, каквото е Айндховен. Тя се съгласява, че в баварската столица животът е далеч по-динамичен. А хостелът е пълен с обитатели. Освен кучето, посрещащо гостите, има един креслив папагал, няколко рибки и една самотна водна костенурка, които придават лек карибски оттенък на мястото. 🙂

В опит да науча името на внушителната катедрала в центъра на града, попадам на момче и момиче от Унгария, с които се разговарям за прекрасната Будапеща и старинния мост над синия Дунав. Едва по-късно от съдържателя на хостела с не много сигурност научавам, че църквата носи името на Св. Катерина, но само толкова. За мен останаха догадките за нейната самоличност.

Wellkome… Wellkome…

Почти на всяко запитване днес получавах радушен отговор, започващ с Wellkome. 🙂 А обектите, които търсех, никак не бяха малко. Опитах се да намеря пункт за колелета под наем, и след като се повъртях се натъкнах на един магазин, отдаващ велосипеди под наем. Желанието ми угасна в момента, когато разбрах, че се иска депозит от 50 евро плюс 10 евро дневна такса. След това попаднах на една неочаквана изложба.

Startup: Умна къща за хората на възраст

Спокойно подобно жилище може да бъде наречено къща-мечта. И макар да е предназначена основно за хората на третата възраст, то технологиите в него биха се понравили мисля на всекиго. В разработката на тази къща участват много компании, като за реализацията на проекта се събират и средства чрез дарения. Това, което видях бе стая и баня. Най-много ме впечатли една лампа, която с помощта на специално приложение може да бъде програмирана да свети в синьо сутрин, в червено – по обед, и бледо жълто вечер. Според учените този вид светлини най-добре стимулирали възрастните хора. Синята светлина влияела върху активността на мозъка, червената и жълтата действали успокояващо. Лампата е разработка на студенти от Техническия университет на Айндховен, и от Philips могат скоро да започнат серийното й производство. Освен това сред другите технологии са различни сензори, които да следят жизнените показатели и дали има движение в къщата, както и специален бутон за спешни повиквания, свързан с телефона. Може да се повика Бърза помощ чрез изпращане на съобщение заедно с локализация от Google Maps на местоположението на човека.

Когато живееш добре, не мислиш да протестираш

Каза ми го млад активист на социалистическата партия на протест пред катедралата, до която открих по-кратък път. Явно в Айндховен почти всички пътища водят до Св.Катерина. Той и още около 50-тина души протестираха с плакати срещу споразумението между ЕС и САЩ., и подобното на нему споразумение с Канада. Оказа се, че за мнозина холандци темата макар и важна, едва ли би ги изкарала масово на улицата. „По-рано протестирахме много, но сега живеем добре, и повечето холандци не обръщат внимание“, каза ми активистът социалист. Разпалено ми обясни нещо, което знаех добре, че търговското споразумение е в интерес на корпоративните играчи. Все пак за моя изненада протестът в Айндховен, организиран от „Грийнпийс“ бе привлякъл няколко политически партии, като освен социалистите имаше представители на социалдемократите и зелените.

На пазар в Айндховен

Замислях да посетя местния пазар, и се радвам, че уцелих деня на провеждането му.Подобно място винаги носи не само своя колорит, но и кулинарна екзотика. Оказа се доста далеч, и го достигнах след дълъг преход покрай огромна за мащабите ни велоалея. Преди това от един арабски магазин се освежих с цял плик зрели праскови: ), откривайки ги на промоция само за 50 цента. Мястото на пазара бе 4-5 пъти по-голямо от Женския в София. Голяма част от него бе заето от сергии с дрехи, и след като почти се отчаях, попадам на двама приветливи търговци на сирене. „Продаваме сиренето на почти 50 фермери от Северна Холандия. Идваме всяка седмица на пазара“, казва ми единият. За разлика от млякото, тук в региона на Айндховен, което става само за пиене, това от района на Амстердам било по-качествено за направата на така познатите жълти сирена. Щом разбирам, че предлагат и вид белгийско сирене, ги питам, кое е по-добро? „Зависи от предпочитанията на клиентите“, отговаря с усмивка един от тях. После, докато вдишвам аромата на всякакви по рода си кулинарни изкушения на Street Food движението – от арабски през китайски до карибски манджи, се добирам до производители на хляб, които предлагат над 70 вида. Черен хляб с някакви ядки вървеше на промоция за малко над 6 евро.

Тъй като попаднах тук в ранния следобед, а докато обикалях мина и доста време, чух търговците да се надвикват виртуозно. Разбирах само, че падат цените – 3…2….1,5 евро. Майсторски се надпреварваха да привличат клиенти. Спрях пред най-атрактивните продавачи на ягоди. Позволиха ми да ги снимам, като продължиха да примамват клиентите. Разбира се, че като за страна на цветята, на холандски пазар не може да мине без прословутите лалета. Ароматът им, заедно с този на хризантемите се усещаше щом приближиш сергиите.

Велоеволюция от ново измерение

Днес бе денят на стартъпите. На изхода от пазара попаднах на зелено-бели велосипеди. Раздаваха ги безплатно на студенти. „Това са т.нар. некомерсиални велосипеди. Правим ги с рециклирани материали от Китай, Италия и Германия“, разказва ми шефът. Разходите по едно колело са към 200 евро, а на месец правят към 200 велосипеда.

Футболни страсти за десерт

Привечер, седейки пред катедралата, дълго съзерцавах минаващите велосипедисти. Елегантно или спортно облечени, оставяха някъде велосипедите, и просто сядаха на по бира. За феновете на футбола денят също бе обещаващ – мач на Холандия. А броят им в хостела бе умопомрачителен. Затова реших и привечер да прекарам в центъра, където присъствието им бе масирано само в заведенията. Изчаках да свърши мачът и се прибрах, а феновете в хостела бяха насядали пред входа на бири. Оказа се, готвеха се за следващия спектакъл – мадридският финал за ШЛ. Дали заради това, че „Атлетико“ играе в цветовете на „Айндховен“ не знам, но нямаше нито един фен на „белия балет“, и въпреки че „Реал“ вкара гол, това не охлади страстите в агитката. Те току що достигнаха своя апогей ,след гол на „дюшекчиите. Та щом разбраха, че съм от България, веднага започнаха да скандират имената на Стоичков и Манолев, все още правилно, намирайки се слабо под влияние на алкохола. Опитах се да се пошегувам, че папагалът и той е фен на футбола. Горката птичка беше веднага заплашена, че ще й откъснат главата, ако смее да гъкне за „Реал“. Ах, какво ли не прави футболът, страстна игра, която често води до загуба на разсъдъка. Стискам палци на папагалчето да оцелее до утре, и дано не бъде окъпано в бира, независимо дали от нечие щастие или мъка.

Мартин Иванов

София-Айндховен