Loading...
Тези дни страната ни се носи по вълната на протеста. Протести всякакви от всякъде запълват столичните улици и виртуалното пространство. Няма лошо. Отдавна е време народното недоволство да излезе от кръчмите и душните панелки и да се заяви – открито и ясно. Друг е въпросът дали заявяването беше достатъчно ясно и достатъчно конкретно, дали не се получи едно леко размиване на искания и очаквания. Дали в един момент нещата не се концентрираха предимно върху евентуалните случили се провокации и дали различните социални групи не действаха на принципа – искаме, каквото дадете .
Много се изговори и изписа за протеста. Политолози, социолози, психолози, анализатори, протестиращи, непротестиращи – всички имаха и дадоха мнение.
Имаше за, имаше против, имаше хора с особено мнение. Знаем се, че по принцип сме царе на говоренето. Ако в държавата ни действията бяха право пропорционални на говоренето, вероятно социално-политическата ситуация отдавна щеше да е различна.
Четейки поредната статия за протеста и преглеждайки коментарите на четящите, попаднах на интересен призив, а именно – трябва да се протестира и да не се гласува! Авторът на посланието беше категорично убеден, че протестът е майката на промяната, а негласуването – бащата. Което за мен е не просто нелогично. Подобно послание ми звучи като един социален оксиморон. Когато се иска промяна на статуквото, според мен, трябва това да се случва с логично последвала смяна на управлението, управляващите и механизмите на управление. Не ми е ясно как една промяна би се осъществила при масова изборна пасивност. По мое мнение, призоваването към негласуване е призоваване към обществена и лична безотговорност. От друга страна не виждам как негласуващите биха имали моралното право на недоволство и протест. Недоумявам – как след толкова години ходене за риба, на излет или просто дремене пред телевизорите в изборния ден, на българинът не му стана ясно, че бъдещето си е в неговите ръце и, че негласуването не е наказателен вот. Негласуването е израз на съгласие с провежданата политико-социална линия. Негласуването не е бунт, негласуването е доброволно отказване от право на бунт, от право на обществено-гражданска позиция, от право да изискваш промяна. Да излезеш на улицата, протестирайки срещу начина на управление и същевременно да призоваваш за изборна пасивност…ама, моля ви!
