За таксиджиите

Много неща чух и изчетох за таксиджиите напоследък. Що нещо се изприказва! От доста време се чудя дали да не споделя и аз становището си. Няма да натежи кой знае колко на нета. Ще ми се да го направя, защото много мразя обобщенията. Ненавиждам ги. Независимо за какво се отнасят. И най-прекрасния етикет да ми лепнат на челото, се чувствам като в капан.

Беше преди около година. Излизахме от кръчма и един мой близък приятел, не просто познат, а точно приятел, след две минути мълчание ми каза:”Искам да ти кажа, че по-долно племе от сервитьорите и шофьорите няма!” На мен ми стана наистина неприятно като го чух. Не знам защо, но възнегодувах. Точно от него тази забележка не очаквах. Изключително толерантен и отворен човек е по принцип.

Отвърнах му:”И ти ли, Бруте, попадна под влиянието на клишета?” И тъй като продължаваше да мълчи добавих:”Добре де, няма значение.”

Аз пътувам почти всеки ден с такси. Понякога и повече от веднъж дневно. Истината, ама съвсем откровената истина е, че нямам почти никакви оплаквания. Чувала съм всякакви истории за това колко са подли, какви мошеници са, как се е случвало даже да набият клиент.

Обаче, ако някой попита мен – имам различно мнение. Бих казала, че около 97% са внимателни, любезни, не лъжат в сметката и не си изпускат чак толкова лесно нервите. А аз умея да лазя по нервите понякога.
Е, има и големи образи сред тях. Но къде ли ги няма?

Скоро ме вози един мъж на възраст около 60. Беше убеден, че трябва на всяка цена да ме развлича докато пътуваме. Бъбреше и ме заливаше с безкрайно тъпи вицове. Освен, че се кръстеше като минавахме край църква, което ме накара да го попитам „Грък ли сте?”, имаше и лошия навик да се обръща назад като ми говори. В един момент се смееш на глас. Всъщност се смеех на ентусиазмът, с който разказваше безкрайно скучните вицове и на това, че останалото време запълва с безсмислици. Той обаче се самонавиваше, защото реши, че е супер забавен. Дори по едно време ми заяви с абсолютно великодушие:”И тъй като си изключително лъчезарна и мила ще ти разкажа още един виц!” Бинго! Бях възнаградена! Добре, че стигнахме навреме.

Онзи ден влизам в едно такси забързана и след като затварям вратата, пред себе си виждам най-огромния и страшен таксиджия, който някога е сядал зад волан. Грамаден мъж с остригана глава, огромни мускули и никакъв врат. Ииии! Смалих се на задната седалка. Легендите, че някои искат баснословни суми и после бият, които отказват да платят нахлуха в главата ми. Нямам идея как успях да си кажа адреса. Не смеех да дишам. Той ме питаше за нещо докато пътувахме, но аз така и не чувах. Само кимах с глава и хъмках. Поглеждаше ме в огледалото и аз се смалявах още повече. Мечтаех да стана невидима. Когато пристигнахме бях приготвила пет пъти по-голяма сума. Това, което той поиска обаче беше най-ниската цена, която бих допуснала за това разстояние. А аз само дето не си бях свалила вече часовника и обеците.

Ей такива са ми стресовете.
Освен това се дразня, когато някой започне да обижда на възраст. Младите били изпечени мошеници и измамници! Искали да забогатеят за два дни. Може и да искат. Но ако някой изобщо се е опитвал да ме лъже в сметката, то това е бил задължително човек над 50-те. Може и просто така да се е случило. Обаче това са моите наблюдения.

Спомням си, че веднъж трябваше да стигнем спешно до един офис на Златните с две приятелки, но май нямахме пари в себе си. Събрахме дребните, преброихме ги и спряхме едно такси. Казах им:”Момичета, гледайте брояча. Стигне ли нашта сума го спираме.” Казахме на шофьора, че бързаме и е спешно. Един млад мъж, в който се въплъти Фитипалди на мига. Даде мръсна газ, а ние вперихме погледи в брояча. Когато втората цифра удари сумата, с която разполагахме и трите извикахме в един глас:”Стой!” Той спря в средата на нищото и се зачуди. Нямаме повече пари! Но преди да отворим вратите нашият състезател каза:”Абе, айде сега!Как ще стигнете навреме? Пеш ли?” И продължи. Дори ни изчака и ни върна обратно в града. След около месец го засякох на едно кръстовище. През отворения прозорец му подадох парите и наистина ми стана приятно, че има хора, които може напук на всеки разум да довършат нещо и без да си цепят стотинките.

Та много истории имам с таксита. Безкрайни. Истината е, че когато ги емнат да ги ругаят масово не виждам основата за това. Яд ги е, че са сплотена гилдия ли? Ами дай Боже всекиму!
Аз не вярвам, че ако някой започне тази работа ще е доволен от условията и няма да има никакви претенции.

Е, веднъж един ми се накара. Ама сигурно е имал причина да е нервен човекът. Като цяло аз нямам оплаквания. Даже днес като слизах от таксито и ми се искаше да му кажа на момчето:”Довечера ще взема да напиша добра дума за вас във форума!”
Беше наистина съвършено обслужване. Откъдето и да го погледна. А не вярвам да имаше и 25 години.
Така че, аз съм доволна.
Недоволните да се опитат да отправят един по-реалистичен поглед към действителността.