КАК РОДИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПРОВАЛЯТ ДЕЦАТА СИ

ХАЙДЕ ДА ПРОЧЕТЕМ „ЧИЧОВЦИ“ ЗАЕДНО

 

Въпреки голямото си желание учениците в страната не направиха стачка за увеличаване на коледната ваканция. Някои се радват, други злорадстват, а една малка част се натъжиха.

Аз съм от последните.

Време е да анализираме какво стана. По-точно защо не стана.

Всъщност, неслучилата се стачка показа няколко черти на българския характер.

Не се случи полемика между поколенията, между родители, учители, ученици, специалисти и психолози. А една полемика трябва да има, понеже е факт ниската степен на подготовка на учениците.

Някога се смеехме на книгата „Нагоре по стълбата, която води надолу“, в която имаше яростна критика на английската образователна система. В същото време имаше и филми като „На учителя с любов“, което показва, че английското общество живо се интересува от проблемите на децата си. В крайна сметка английската образователна система може да не е съвършена, но е жива и обществото непрекъснато я притиска да се усъвършенства.

У нас, въпреки че уж се смени политическата система, нищо не става. Казвам уж, защото резултатите показват ясно, че нищо не се е сменило. Просто крилцата и кълките на партията-хегемон се преименуваха и се опитват да ни докажат, че пъпната връв с БКП не съществува. По-лошото е, че старата административно-командна система не е пипната. Пирамидалната структура не може да прави друго, освен да централизира институциите. Което показва, че за никаква демокрация не може да се говори.

Кой печели от това, че десетина чиновници решават какво, как и колко да се преподава на нашите деца? Същите тарикати чрез финансиране на образованието влияят пряко и върху качествата на българския учител. Докато педагогиката се вписва на последно място от кандидат-студентите, не можем да чакаме добри резултати. А тя се вписва на последно място, понеже държавната политика не е стратегически насочена към откриването и развитието на дарбите на нашите деца. Един начетен, образован и стабилен психически човек трудно се лъже предизборно. Трудно се управлява като стадо.

Връзката учител-родител също отдавна е скъсана. Старите даскали отпреди съветската окупация познаваха отлично всички родители, че и баби и дядовци. При всяка случка те намираха начин да се видят със „семейния фактор“ и да обсъдят причините за това, което се е случило. Връзката беше жива и даваше добри плодове. Сега с две родителски срещи не може да се изчерпят сложните взаимоотношения и проблеми на учениците. Самият учител не се чувства заинтересован от добрите резултати, защото те не се отразяват съществено нито на заплатата му, нито на уважението към него. За 65 години учителят бе превърнат в един дребен чиновник. А след Освобождението българските професори са започнали като даскали в селските училища. Да не говоря, че са получавали възможно най-доброто европейско образование. Никак не е маловажно и това, че професорът е взимал заплата почти колкото министър. Разликата е била около 10%. А сега?

Връзката родител-ученик също е дебалансирана. На практика визуалната връзка се осъществява в рамката на няколко минути сутрин и около час-час и половина вечер. За това нищожно време да се поведе сериозен разговор е невъзможно. На всичко отгоре бабите и дядовците, живеещи в своя конформизъм, естествено предават това и на внуците си по същия начин, както са го предавали и на децата си. В резултат, пасивността на най-заинтересованите хора за създаване на деца с характер и познания докарва младите до самообричане на един, до голяма степен, безсмислен живот.

Иван Вазов много точно е схванал качествата на българина. В своя шедьовър „Чичовци“ на практика е обхванал всички архетипове в българското общество. Това, което се случва в тази на вид малка книжка се повтори и сега с ученическата стачка. Виковете „Земята трепери!“ замлъкнаха веднага, когато се показа заптието. Сегашните заптиета от МО, МФ и Народното събрание взимат решения за нашите деца както им е изгодно, а ние клепаме на парцали и въздишаме защото: „Срещу ръжен не се рита!“ И това е много лошо. Защото несъгласните тогава ставаха хъшове и напускаха България.

Сега става същото.

Докога?

 

 

 Ето конкретна илюстрация как разединеното българско родителство води до един входящ номер с нулево значение, доказвайки колко дълбоко вкоренена  е в съзнанието ни споменатата поговорка, която изостава само с една дължина от шампиона в категория „нагъзен на хилядолетието“ – „Преклонена главица, сабя не я сече“

 

---

 

До министъра на МОН г-н-Сергей Игнатов

С копие до директорката на РИО – София град, г-жа Ваня Кастрева

 

 

 

Уважаеми Господин Министър,

Казвам се Сирма Денева и съм родител на Ема Денева, ученичка от седми „А“ клас в 49 ОУ „Бенито Хуарес“ гр. София, община Подуяне.

Обръщам се към Вас с надеждата да получа отговор на въпросите си относно въвеждането на задължителна униформа за седмокласниците в горепосоченото учебно заведение.

Ще се постарая да изложа случая максимално ясно и кратко:

През 2008г. 49 ОУ „Бенито Хуарес“ се класира за финансиране проект за училищни униформи по Националната програма „Училището – територия на учениците“, модул „Ритуализация на училищния живот“ – 2008. В резултат бе въведена всекидневна ученическа униформа с нова емблема на училището за учениците от първи до четвърти клас. Цялата информация за този проект е публикувана на адрес: http://nie.dir.bg/_wm/library/?df=8. Бяха спазени всички изисквания и родителите бяха надлежно информирани за подробностите по този проект. Подчертавам, че той е за учениците от начален курс. За останалите ученици изискването беше да бъдат облечени в цветовете на училището и да бъдат с емблема. Беше споменато, че ръководството на училището има намерение да въведе поетапно униформи за всички ученици. Оттогава този въпрос не е повдиган, горепосочените изисквания не са били променяни и не е обсъждано с родителите ушиването на униформи за учениците от шести до осми клас.

На 23.09.2010 г. е проведена родителска среща, на която бе казано, че учениците от седми клас трябва да се явяват в училище със светлосини или оранжеви блузи, тъмен панталон и емблема, като всеки родител поема грижата да закупи съответните блуза и панталон за детето си откъдето намери за добре. Не е поставено условие всички да закупят дрехите от едно и също място, нито да бъдат еднакъв модел. Единственото условие е да бъдат в горепосочените цветове. Не е внесено предложение за ушиване на униформи , нито е обсъждано да има такива. В резултат, както повечето родители, аз закупих на дъщеря си блуза и панталон в съответствие с изискванията.

На 04.10.2010г. без допитване до родителите, на учениците от седми клас се взима мярка за ушиване на униформи. Повечето деца се възпротивяват, но без резултат. Мерките са взети и на учениците е казано, че ще им се шият блуза и елече с емблема на стойност около 50лв., които трябва да бъдат заплатени от родителите.

Същата вечер се обадих на класната ръководителка г – жа Тачева и изразих несъгласието си с това да бъдат шити униформи на ученици, които тази година завършват обучението си в това учебно заведение и ще носят тези униформи едва няколко месеца. При това без никой да ме е питал или информирал по какъвто и да било начин и след като съм се постарала да облека детето си съгласно изискванията, с които бяхме запознати на родителската среща. Тя ми отговори, че ще уведоми директорката за моето несъгласие на предстоящия педагогически съвет.

На 06.10.2010г. Отново се обадих на г-жа Тачева, за да науча, че на проведения на 05.10.2010г. педагогически съвет е било взето решение за учениците от седми клас да бъде въведена задължителна ученическа униформа, включваща блуза и елек с емблема на училището на стойност 42 лв. , които ще бъдат събирани от родителите на две вноски, като първата трябва да бъде внесена до края на следващата седмица. Уведоми ме и че всеки ученик, който не носи тази униформа ще бъде връщан от училище. Заявих, че отказвам да бъда рекетирана по този начин и няма да заплатя тази сума за униформа, която не желая да получа и за която никой не е взел моето съгласие. Г-жа Тачева прояви разбиране, но каза, че решението не зависи от нея и ме посъветва да разговарям с директорката.

На 07.10.2010г. директорката г-жа Милена Николова бе така любезна да ме приеме за разговор. Постарах се да изясня позицията си, спазвайки добрия тон. Обясних, че не съм срещу униформите, а срещу начина, по който ни ги налагат и ни поставят пред свършен факт след започване на учебната година, без да се даде право на мнение на родителите. Изказах мнение, че въвеждането на униформи за деца, които сега завършват е нелогично и нерентабилно, особено в момент на тежка финансова криза, когато много от родителите ще бъдат затруднени да внесат исканата сума, още повече при положение, че повечето родители вече са закупили облекло, отговарящо на изискванията, с които бяхме запознати на родителската среща. Поисках да бъде организирана нова родителска среща, на която всеки родител ще има възможността да изкаже мнението си по въпроса. Беше ми отказано. Поисках да видя вътрешния правилник на училището и по- специално разделът, в който е упоменато носенето на униформи. Отново получих любезен отказ. За щастие присъстващата на разговора учителка (когато я описах на дъщеря ми, тя каза, че това е била г-жа Милева, заместник директор на училището), беше така добра да ми донесе документа. От него стана ясно, че задължителната униформа е за децата от първи до пети клас. За учениците от шести до осми клас изискванията, посочени в правилника са следните: светлосини блузи, тъмни панталони, емблема на училището. Поисках копие от правилника – беше ми отказано. На репликата ми, че като родител на ученик в това училище, имам правото да получа копие, г- Николова заяви, че нямам права, а имам задължения. Освен това ме осведоми, че ако не съм съгласна да заплатя униформата, съм свободна да намеря друго училище за дъщеря си. Отговорих, че ако има основания за това, г-жа Николова, може да изключи дъщеря ми, но аз нямам намерение да търся друго училище след като учебната година е започнала. Г-жа Николова каза, че няма да я изключи. Попитах дали ще отказва достъп на дъщеря ми до учебни занятия, ако не носи въпросната униформа, но е облечена според правилника на училището. Отговорът беше: „Ще видим в какъв вид ще дойде на училище“.

Уведомих г-жа Николова, че имам намерение да разбера дали е спазен редът за въвеждане на униформи в училището, като за целта ще се обърна към Регионален инспекторат, Столичен инспекторат, към МОН и към Министъра на образованието, както и към всяка институция и медия, която би могла да внесе светлина по този въпрос. Попитах има ли обществена поръчка, кой и кога е взел решението за униформите, кога и от кого е одобрен видът на униформите, качеството на материалът, от който ще се шият, цената им и кога и как всичко това е било съгласувано с родителите. Вместо да ми отговори, г-жа Николова просто ми обърна гръб и влезе в кабинета си, затваряйки вратата.

 

 

 

Въпросите ми са следните:

Каква е логиката да закупуваме облекло в определени цветове, само за да ни се каже десет дни по – късно, че то няма да ни трябва и сме длъжни да платим за униформи, за които никой не е взел съгласието ни?

Каква е гаранцията, че след още десет дни няма да се вземе ново решение, отново без съгласието на родителите, да се сменят униформите с други и да ни задължат да платим и тях?

Има ли според Вас нарушение в процедурата по въвеждане на задължителни униформи за седмокласниците в 49 ОУ ?

Може ли да бъде назначена проверка по този случай?

Какви са моите и на детето ми права?

Длъжна съм да призная, че се оказах единственият родител, който открито се възпротиви срещу това решение. При неофициалните ми разговори с други родители стана ясно, че не всички, но голяма част от тях мислят като мен, но не желаят да се намесват. Разбирам ги напълно – седми клас е решаващ за повечето ученици. Никой не иска детето му да има неприятности в момент, когато кове бъдещето си. Затова се примиряват и си плащат и си мълчат. Тези, които са затруднени финансово са готови да вземат заем, но да осигурят така лелеяните от г-жа Николова униформи, само и само да не влизат в конфликт, който по неведом начин би могъл да навреди на децата им. Не мога да ги виня. Но аз отказвам да се съглася, че нямам права, а само задължения. Отказвам да ми се налага без всякакви обяснения едно според мен нелогично и несправедливо решение. Отказвам да давам два пъти пари за едно и също нещо без всякаква разумна причина.

В резултат на моите действия дъщеря ми се чувства аутсайдер без да има никаква вина за това. Мога само да се надявам, че ще бъде достатъчно силна да се справи със ситуацията, в която я поставих и няма да допусне това да и попречи да завърши успешно седми клас и да продължи образованието си в гимназията, която ще избере. Надявам се да разбере, че правя това за нея. Защото не искам децата ми да растат с мисълта, че живеят в държава, в която нищо не зависи от тях, че не си струва да се борят за справедливост, защото така или иначе няма да я получат.

 

В заключение искам отново да подчертая, че не съм срещу униформите, а срещу начина, по който се въвеждат в този конкретен случай. Синът ми е ученик от четвърти клас в същото училище и има униформа. Догодина ще му я подновя. Разликата е там, че когато се въвеждаше униформата за начален курс имаше организирани родителски срещи, бяха ни представени за одобрение моделите на униформите, както и техните цени. Поискаха съгласието на родителите и го получиха, както според мен е редно. Оценявам усилията на г- жа Николова да направи училището си едно наистина хубаво място за децата, където да има ясни правила, но мисля, че в този случай не постъпи коректно. Според мен, трябва да преосмисли отношението си към родителите на своите ученици и вместо да се държи грубо, да потърси диалог с нас. Сигурна съм, че ако поиска подкрепата ни добронамерено и в разумни граници, ще я получи, както я е получавала и досега. Защото ние като родители сме не по – малко загрижени от нея за бъдещето на децата си. Мисля, че нейната задача като директор на училище е да ни помогне да научим децата си на това, че думички като закон, справедливост, чест, достойнство, доброта, благородство и уважение не са просто съчетание на букви.

 

                                                                                                                                     С уважение:

                                                                                                                                                            Сирма Денева

Дата: 10.10. 2010 г.                                                                                                                                    

 

 

 

---

 

ДО

Г-ЖА СИРМА ДЕНЕВА

Ж.К. XXXXXXX, БЛ. XXX

ВХ. X, ЕТ. X, АП. XX ГР.

СОФИЯ, XXXX

 

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ДЕНЕВА,

Във връзка с Ваша жалба вх. № 94 СС-87 от ‘12.10.2010 г. РИО, София – град, относно нередности при въвеждане на униформи в 49 ОУ „Бенито Хуарес“, район Подуяне, бе направена проверка, която констатира следното:

Униформите в 49 ОУ „Бенито Хуарес“, район Подуяне, са въведени за първи път през учебната 2008/2009 г., след като е спечелен проект по Националната програма „Училището – територия на учениците“. Решение за това е взето на заседание на ПС, протокол № 15 от 08.09.2008 г. Поради ограничеността на средствата по проекта цялостна униформа е въведена само за учениците от начален етап. За учениците от V – VIII клас са въведени само елементи на униформено облекло – блуза и емблема.

На заседание на ПС, протокол № 11 от 14.06.2010 г., е взето решение за вида на униформата и за V – VIII клас – „блуза с емблема на училището в синьо и оранж; пуловер без ръкав с емблема“. Това решение е подкрепено от Училищното настоятелство „Надежда“, чийто председател – г-жа Елица Благоева, е присъствала на заседанието.

Изборът на фирма изпълнител, която да ушие униформите, е извършен на базата на представени три оферти, разгледани от училището и Училищното настоятелство. Организацията, събирането на средства и поръчването на униформите става по класове и под ръководството на родителските активи.

На проведената на 23.09.2010 г. родителска среща всички родители са били запознати с условията по въвеждане на униформите, вкл. и за вида.

В Правилник за дейността на 49 ОУ, чл. 69, т. 4 е вписано задължението учениците да носят „униформеното облекло или другите отличителни знаци на 49 ОУ, във вида и с елементите, които са: …. за ученици от 6 до 8 клас: дънки или тъмносин панталон, блуза в еднакъв цвят за целия клас и емблема с логото на 49 ОУ“.

Ръководството на училището е съгласувало всички етапи по въвеждането на униформено облекло с Педагогическия съвет, Училищното настоятелство и родителите. Въвеждането на училищна униформа е част от развитието и стратегията на училището и определя различния му облик в района. Не бе констатирано нарушение на процедурата.

Нормативната уредба дава свобода на всяко българско училище след самостоятелна преценка и съгласуване с . Училищното настоятелство да вземе решение за въвеж^не на униформи. МОМН, както и РИО, подкрепя тези инициативи.