Loading...
Хората се променят изключително трудно и то само донякъде. Нужни са много силни фактори, които да провокират една евентуална промяна. Сама по себе си промяната в повечето случаи е желана, но когато се стигне до процес със заличаване на всички стари навици, разбирания и стереотип на живот, започват проблемите. Защото познатия стар начин на живот е проверен от времето, сигурен и хората знаят как да реагират в определена ситуация. Ясно определени са доброто и злото, както и начините да се заобикалят поради някакви подбуди.
Капитализмът, „демократичния“ тоталитаризъм на американците и фалшивия им патриотизъм, бяха приоритети за постигане на много държави по света. Оказа се обаче, че те не са върха на човешката цивилизация, най-малко защото са подчинени на всесилния долар. От хилядолетния опит на човечеството е установено, че силата на златото и парите е стимулираща само донякъде. Всичко след това може да се постигне единствено от силата на вярата и духа.
Нормално е при всяка промяна човек да стъпва на познати и проверени от предишния опит постулати. За да бъде обаче промяната съществена, всичко старо е нужно да бъде променено. Да се започне по нов начин, с нови разбирания, нови ценности и примери на подражание. Това е свързано с много сътресения от всякакъв характер.
Все едно да си живял тридесет години в едно семейство, с една жена, а след това да се разведеш и да започнеш нов живот с друга.
Този път следват и арабите в момента, по пътя на политическата промяна. Познатият стар модел на диктатура от една фамилия, обслужваща предимно американски или западноевропейски интереси, предстои да бъде пречупен. Безработицата, глада и мизерията провокират положителното развитие на обществото, стига то да не е отново манипулирано, този път от ислямски фундамендализъм. Като се има предвид пословичната ленивост, за да не кажа мързел на арабите, интересно какъв политически модел би ги удовлетворил? Може би примера на Кувейт, където само да си гражданин на държавата, получаваш безвъзмездно определена сума пари. Ако насоката е тази, нищо чудно цената на петрола да продължава да расте.
Ние българите сме доказали, че с времето почти не се променяме. Независимо от обществения строй, политическата конюнктура и битовата си уреденост, като константна величина ние си оставаме инатчии – тарикати, завистливи, крадливи и незачитащи власт, закон и авторитети индивиди. По-скоро бихме изчезнали като нация, отколкото да се променим съществено. И въпреки всичко, животът пречупва и у нас дивата ни балканска природа. В развитието си, човек търпи както прогрес, така и регрес. Ако за зла беда е дошъл момент да се адаптираме към нещо по-низше, като ориенталски модел на поведение, ние ще го сторим независимо, че се водим европейци. Така сме оцелели през вековете, възможно е това да е „нашия“ начин да пребъдем. Разбира се, това не е най-достойния начин, но определено върши работа. И ако не можем да се променим съществено, защо да не развием добрите си страни? Може би именно там се крие ключа към истинската промяна! Защото щем не щем, за добро или лошо, света се променя и който не успее да се адаптира към тази промяна, просто загива.
