Сега прочетох за 13 годишно дете, което се опитало да сложи край на живота си поради ниска оценка. Ниска оценка?!?!? Не че има някаква, каквато и да било, логично оправдана причина за подобно решение. Ясно е,че детето е в силно лабилна и лесно ранима възраст, ясно е,че е било в шок… Но защо?
Защото втълпяваме на децата си, че трябва, на всяка цена, да са добри ученици. Че трябва, на всяка цена, бележникът им да пълен с добри оценки. Защото те, оценките, са мерило за тяхната качественост. Защото в живота са важни знанията. А оценките отразяват нивото на придобитите знания. Когато ни кажат – днес ме изпитаха – веднага питаме – колко? Не питаме какво те питаха, какво отговори, защо даде такъв отговор, защо не даде онакъв отговор. Питаме – колко?! Важна е цифрата. Много важна. Защото тя е мерило…
А мерило ли е? А наистина ли е толкова важна?
Наистина ли знанията и уменията могат да бъдат обективно изразени с някаква си цифра?
Аз бях отлична ученичка. Налагаше се. Защото – всичко влизаше в дипломата, а дипломата определяше бъдещето. Но още помня. Помня шестиците по физика и химия и тези по история, литература и математика. Едните, изкарани с денонощно зубрене, а другите – с любов. Така е – и днес хал хабер си нямам от химичните и физичните закони (помня само как химичката ме мразеше, защото един ден в пристъп на откровения й признах, че не долюбвам особено предмета й), нищо че имам шестици в дипломата.
Защо искаме от децата ни да растат по калъп и по цифри? Защо им създаваме стресове, че ако се отклонят от илюзорната рамка на перфектността, няма да бъдат обичани, харесвани, успешни. Като много добре знаем, че не е точно така. Че индивидът се развива и много фактори в живота и заобикалящия свят, определят интересите му, посоката на развитие и успешността. Че на 10-11-12-13-15 та дори и 17 още е твърде рано да знаеш точно какво и как. Аз лично твърдо вярвам, че най-важният фактор за успешност е – свободата, свободата да избира, да се интересува, да търси и намира себе си, да експериментира, да е добър в нещо и не чак толкова добър в друго. Свободата да може да получава ниски оценки… понякога, безнаказано.