Loading...
Българското правителство заяви публично намерението си да увеличи пенсионната възраст на 65 години (в момента 63 за мъжете и 60 за жените). За причини бяха посочени демографската криза, непоносимият дефицит на социалното осигуряване и същата тенденция в ЕС – например Германия обмисля пенсионен праг на 67 години. Смазващото цунами на правителствените медии заглуши гласа на безпомощно засегнатите възрастни хора и непряко уязвената младеж. Появи се меланхолия по комунистическата пенсионна идилия от 60 години за мъжете и 55 за жените.
Промяната на възрастовата граница за пенсиониране не е само драма на житейската есен, а е дълбок трус на социални проблеми. Някои от тях са:
1. Задържането на огромен брой възрастни хора в активна заетост отнема същия брой работни места за млади българи, които млади хора остават без работа и лягат върху осигурителната система.
2. Тези млади безработни в размножителна възраст ще се въздържат да създават семейства и деца поради невъзможността да им осигурят нормален стандарт. Броят на самотните майки и изоставени деца ще нараства. Това не само няма да разреши, но ще изостри демографската криза.
3. Възможно е да има трудоспособни, висококвалифицирани и с опит хора на 65 и повече години – макар в изтощителния и неуреден български живот това да са изключения. Нека те работят доколкото желаят. Не може обаче същото да се предполага и изисква от мнозинството изморени, съсипани и с разклатено здраве българи над 60 години. Те са, образно казано, изгорели свещи, които насила остават върху свещника. Това би било скрито указание за смърт без пенисиониране.
4. В хилядолетната българска семейна традиция решаващият фактор за отглеждане и възпитаване на децата са бабата и дядото, чиято отдаденост и духовна връзка с внуците е дори по-силна от тази на децата с родителите им. Увеличената пенсионна възраст ще отнеме на децата тези баба и дядо с техните приказки и грижи и ще ги захвърли като бройлери в държавните детски градини – пак на бюджетна издръжка.
5. Българските пенсионери питат: Къде са пенсионните фондове, натрупани през десетителията им трудов живот? Къде са тези милиарди, в космоса ли излетяха? Увеличението на пенсионната възраст поради дефицитни пенсионни фондове е нагло отстъпление на държавата пред безнаказаната политическа престъпност, защото само правителствата имат достъп до тези пари. Жертвите на този ритуал са безпомощните старци и децата.
6. Ако днес пенсионният резерв не стига за 63-годишните, утре няма да стига за 65 или за 67-годишните, щом причините останат същите. Тогава какво ще е разрешението – пенсиониране на 70? Това е все едно да заливате с вода аварирал ядрен реактор без да му спирате горивото – рано или късно той ще експлодира. Никак не е изключено някому някога да хрумне, че войната е най-евтиният начин за разрешаване на пенсионната криза щом ще отърве управляващите от старите досадници. Войната наистина е краят на тази сляпа улица.
7. Цивилизацията, която сме избрали и която препуска като побеснял кон извън контрола ни, внушава на жената амбицията и егоизма за образование, кариера и финансова независимост в ненужни измерения. Това отлага брака, семейството и децата за след 30-та или 35-та година. Тогава обаче е малко вероятно предпочитаният мъж да й обърне желаното внимание. Колко успели интелектуалки има около Вас, живеещи в шумна и охолна самота? Това е антиестествено, против природното призвание на жената. Подобно нещо ислямът не допуска и в това отношение ни превъзхожда – вижте тяхната раждаемост и помислете каква „пенсионна“ система ги предпазва от демографска криза. Не става въпрос да отказваме на жените основните права и възможности на нашата цивилизация, а само за техния балансиран и осмислен избор на тези възможности и за децата, чакащи да се родят.
Пенсията не е само цифрова парична величина на дадена възраст. Тя е символ на общественото уважение към достойнството на отиващия си гражданин-ветеран, към стореното от него, към златната му житейска есен.
Древното българско племе, яздейки на път към Европа, не можело да си позволи специална грижа към своите болни и немощни старци и ги изоставяло на съдбата им в азиатските степи. За да оцелее племето. Днес, 14 века по-късно, българската нация е пак в своеобразен поход към Европа с името Европейски Съюз. Пак ли ще изоставяме старците си на съдбата? Не са ли те нашата истинска Европа?
