Loading...
X factor e… фирма за музикални инструменти…, опс не. Едно прекрасно предприятие, което организира чудесни мероприятия може би? Не и това!? Глава от „Властелинът на пръстените“ тогава.
Неее!
Сцена за хора, притежаващи Екс фактор… каквото и да значи това.
Аз си избирам да означава – талант, чудовищен, разтърсващ талант. Защото съм старомодна или пък, защото с годините ставам все по-тесногръда езиково, е без значение. Факт е, че има. България има чудовищни таланти. Гласове, които те карат да потръпваш, да трепериш, да плачеш и да се усмихваш, забравяйки пломбите на пети горен в дясно.
Дали е Music Idol, дали Гласът на България… дали някакъв друг формат, също за мен, обикновеният зрител, не е кой знае колко важно. Важна е сцената и магията, която се излъчва от там.
– Ама, мамо, ти знаеш ли по света това предаване колко звезди и създало. Дори Джъстин Бийбър е от X Factor.
Щом Тя казва, вярвам й. Сигурно и Джъстин Бийбър има екс фактор.
Но нашите си имат талант, чудовищен талант. Важното е само да не умреш от срам, докато някой, сбъркал вратата, предаването, съдбата… се опитва да ти докаже противното. Да оцелееш през чуждия срам и непонятното желание непременно да станеш за резил.
Съветвам – в такъв момент просто запушете уши, стиснете здраво очи и така около две минути… то и журито не издържа повече на вокалния терор. Ще мине, ще отмине. И после ще има мноого гласове. И едно Облаче ле бяло, изпълнено на развален български, но толкова българско… Тооолкова българско, че си спомняш защо точно се гордееш, че си българин. И защо светът е безкрайно голямо малък.
