Loading...
Както всички забелязват – снегът винаги ни изненадва. Било то през октомври, ноември, декември, февруари. Изненадата е винаги пълна , тотална и доста трудно проходима. Помня бате Бойко като стана кмет как се тупна в гърдите и каза – София ще стане най-чистата европейска столица, другарки и другари! Сега..за другарките и другарите не съм много сигурна, но някак си така ми звучи в спомените. Помня и как тогава скептично се усмихнах и промърморих – да бе да, на кукуво лято. Обаче все пак една искрица надеждичка се промъкна в обезверената ми душа и заискри.
Представих си едни вечно празни контейнери, едни чисти тротоари, едни улици без дупки, една зима без лед. Всъщност това последното звучи направо гадно. Друго си е да ти се белне простора, снегът да затрупа всичките му мръсотии, неравности и неизправности. Гледаш през прозореца и – красота. Коминчетата пушат, блокове и къщички се гушат, а бе европейска работа, столична, кметска. Вероятно точно това е имал предвид софийският кмет, обещавайки чистота и красота на града. Няма нужда да се качваш на Витоша, за да видиш и пипнеш сняг. И всичко изглежда напълно идеално, докато не ти се наложи да излезеш от вкъщи. Няма значение пеша, с градски транспорт или с лично мепесе – все много ще псуваш и все Бойко.
Драги другарю кмет, драги Борисов, хубаво обявихте преди време телефони за дупки по пътната мрежа на поверената Ви община, що не вземете сега да обявите и едно телефонче за сняг. Защото така като гледам положението навън, Вие явно не сте забелязали, почти седмица вали , трупа, навява. Да вземем да Ви звъннем, та белким поразчистите улици и тротоари. Не е лято, другарю Борисов, не е. Зимата отново ни изненадА.
