Loading...
Кризата сякаш е обхванала всички ни, и всеки гледа да си изкара на другия яда от безпомощността на политиците да се справи с нея. Възмущение цари навсякъде, дори недоволните от статуквото основаха специално движение, тръгнало от испанската столица Мадрид, и обхванало целя свят къде по-интензивно като в Рим, където демонстрациите прераснаха в сблъсъци с полицията, къде по-скромно. У нас вчера (б.р. 15 октомври) на протест излязоха едва около 30 човека. Едни изкарват недоволството си от положението с антиромски протести и изказвания, други с хули към политиците, трети с недоволство от условията на пътуване по родните железници. Забелязах пътувайки с влака че дори възрастни хора негодуваха открито срещу ромското малцинство, една жена не искаше да живее с тях и затова се беше преселила в едно балканско село, друг мъж бивш жепеец явно нагледал се на кражбите им на желязо и различни компоненти от цветни метали не даваше и дума да се обели за тях.
Последният случай, за който разказа беше за заловени роми откраднали болтове от жп линията за Монтана. Друг обект на възмущение бяха железниците заради липсата на вагони. Бяха намалили композицията и до Видин и Лом сега пътуваха 4 вагона, вместо 6 както обикновено, и хората се бяха навряли като сардини. Особено остро недостигът на места се почувства в неделя с обедния влак, когато някои не успяха да се качат. Третият обект на възмущение бяха политиците, упреквани от всички за ниските доходи на хората и повишаването на цените. Сравненията с миналото не закъсняха. Спътничка спомена, че навремето си донесла безброй обувки от Дрезден, бившият железничар че пътувал чак до Китай, явно по жепейска линия. Я идете сега до Китай. Но когато стана дума за доходи и прословутото изказване на премиера, че европейците трябва да изравнят пенсиите и заплатите си с нашите, той мъдро заключи, че „не можем да се сравняваме с Лили Марлен”, имайки предвид германците. Друга жена пък обяви всички политици за „бояджии” и с носталгия по миналото провъзгласи всички комунисти-идеалисти за мъртви.
Въпреки възмущението, обаче във време на избори, хората винаги са склонни да считат благосклонността на властимащите като нещо свързано именно с тези събития. Като тези в Монтана и Берковица, които преди дни установили, че и на тях се е отдала възможността да се повозят с чисто новичка мотриса. Мотриса Siemens Desiro от гордостта на жп парка на иначе фалиралите железници. Оказало се обаче, че това не е евтин ПР или приумица на някой кандидат за кметския пост в региона, а чисто и просто резултат от всеобщата криза. Наличните стари мотриси аварирали и нямало влак, който да покрие маршрута, та се наложило по спешност да дойде „влака стрела” от Перник за да извози пътниците.Какво да се прави, все пак и ний сме 99% като онези дето окупират Уолстриит, и ние имаме право на възмущение- само че по български не го изразяваме на всеослушание а гледаме да го покрием, както управляващите заели се с изборния маратон покриват проблемите пред които е изправено обществото ни.
