Гражданско участие в законодателния процес – това някаква шега ли е?

Вече три години съществува Портал за обществени консултации (http://www.strategy.bg/), на който гражданите могат да се запознаят с проектите на нормативни актове и стратегически документи и да споделят своето мнение по тях, но тази положителна инициатива все още не е достатъчно позната на българската общественост.

Що е то?

Порталът за обществени консултации е създаден през 2008 г. като част от проекта „За по-добро обществено управление: институционализиране на процеса по оценка на въздействието в държавната администрация”, в осигуряването на финансовите средства за който участва и Европейският социален фонд чрез Оперативна програма „Административен капацитет”. Обща цел на проекта е да се усъвършенства качеството на нормативните актове и стратегически документи посредством провеждане на консултации със заинтересованите страни и анализиране и обобщаване на оценката на въздействието на готвените промени и инициативи, които да окажат влияние при вземането на едно или друго политическо решение. В рамките на ЕС отдавна е утвърдено разбирането, че законодателните промени трябва да се предхождат от оценка на тяхното въздействие и провеждането на обществени консултации, особено когато става дума за въвеждането на нови политики, които засягат значителна част от гражданския сектор или бизнеса. Множество документи на Европейската комисия (съобщения, ръководства и др.) са насочени към очертаване на ползите от обществените консултации и оценката на въздействието по посока на засилване на нивото на консултации и диалог между европейските граждани и институциите при все по – нарастващия обем и приложно поле на европейското законодателство.

Защо са важни обществените консултации?

Чл. 1, ал. 2 от Конституцията на България постановява, че цялата държавна власт произтича от народа, т.е. той е носител на върховния суверенитет. В условията на представителна демокрация средствата за участие във формулирането и вземането на ключови за развитието на страната и обществото решения и упражняване от страна на народа на контрол върху действията и позициите на изразителите на тяхната политическа воля – политическите партии, са изборите – парламентарни, местни или президентски и за европейски парламент, както и формите на пряката демокрация. С други думи гражданинът, на практика, има решаващо участие в държавните дела на всеки четири години, а що се отнася до референдумите, петициите и другите форми на пряка демокрация – те са рядко срещан способ за изразяване на народното становище по конкретен въпрос в новата ни история. Следователно не без значение е фактът, че е предвиден механизъм, чрез който гражданският сектор, бизнесът и всички засегнати от определено законодателно решение страни имат възможност аргументирано да изкажат своите мнения и предложения и да ги доведат до знанието на органа, предприел стъпки по регулирането на дадена материя от обществения живот на законодателно равнище. За разлика от публикуването на мотивирано, подкрепено с разумни доводи становище на заинтересована страна по определен проект на нормативен акт или стартегически документ, условията, редът и процедурата за организиране и провеждане на референдум, например, са тромави и тежки.

На страницита на Портала се публикуват национални, областни и общински проекти на нормативни актове и стратегически документи, които са подредени според предмета на регулиране – енергетика, защита на потребителите, култура, земеделие и развитие на селските райони и др., което позволява бързо ориентиране и намиране на даден документ. Общественото консултиране представлява нов метод на проучване на общественото мнение по дадена политика на възможно най – широк кръг засегнати страни и отчитането му при нейното провеждане. Така се събира голям обем от информация за въздействието и последиците от една нова политика или ревизирането на стара такава, което позволява законодателните решения да отчитат в значителен процент промените в социално – икономическите условия, новите тендеции на пазара и да отговарят адекватно на тях. Обществените консултации са важен инструмент при провеждането на законодателната политика, защото:

• Повишават легитимността на приетите решения: колкото по – голям е кръгът на заинтересованите страни, изразили своята позиция по даден проблем и дали своите предложения за неговото решаване, толкова по – широка ще бъде социалната основа на приетите решения, което ще увеличи степента на регулативното действие на нормативния акт – по – голям процент субекти на правото ще моделират поведението си в зависимост от предписанията на правната норма;
• Способстват за елиминиране на грешки, неточности и пропуски – когато от множество страни се предлагат различни алтернативи на решение на даден въпрос от обществено значение, това съдейства за избор на най – пригодното и ефективно решение, при което на най-ниска цена да се постигнат най – добри резултати за българските граждани;
• Отчитат разнообразните и понякога противоречащи си интереси на различни групи от обществото – граждански сектор, частен бизнес, неправителствени организации и др. ;
• Спомагат за взаимодействието и сътрудничеството на публичния и частния сектор;
• Дават своя принос за своеобразно гражданско участие в законотворческия процес, следователно и за повишаване на гражданската активност и развитието на гражданското общество;
• Те са начин да се постигне прозрачност и откритост при провеждането на държавната политика;
• Предоставят шанс да бъдат разгледани положителните и отрицателни аспекти на всеки предложен вариант, ползата от него и разходите за осъществяването му и така да бъде направен обоснован и рационален избор;

Какво още трябва да се направи?

Няколко съществени слабости възпрепятстват ефективното функциониране на Портала. На първо място, прави впечатление, че въпреки публикувания масив от проекти на нормативни и стратегически документи, някои от които засягат непосредствено различни групи от обществото – бизнеса, потребителите и пр., коментари или липсват напълно или те се свеждат до незначителен брой. Това обстоятелство може да се дължи на липса на заинтересованост и граждански ангажимент, но по – вероятната причина е слабата популярност на Портала. Нужна е последователна и широкомащабна кампания, за да се сведе знание за съществуването на Портала до българската общественост и да се постигнат целите, преследвани със създаването му. В противен случай, този Портал ще се превърне в поредната инициатива, която идва да задоволи не обществените потребности, а чието предназначение е да бъде доказателство за изпълнено задължение.

От друга страна, публикуват се не всички проекти на нормативни актове и стратегически документи, а само тези, по които се предвиждат обществени консултации, т.е. такива, които предлагат решение на значим обществен проблем или които инициират нова политика или изменение на съществуваща такава, като засягат пряко обществения интерес. Критериите за провеждането или не на обществени консултации по даден проект трябва да са предварително изведени и ясно формулирани и обосновани, за да не се допусне административен произвол по отношение на преценката кой документ да подлежи на обществено обсъждане и кой не.

Не без значение е и да се прави анализ (ако е необходимо и на експертен ) на получените коментари и да се дава аргументиран отговор защо едно предложение е прието или не. Това означава да се осигури обратна връзка така че да е налице едно резултатно взаимодействие и сътрудничество между публичния и частния сектор, а и заинтересованите страни, дали своите предложения и коментари, да бъдат убедени, че те са достигнали до органа и надлежно са били взети под внимание. Такава обратна връзка, обаче, ще бъде възможна и налице, когато Порталът стане общоизвестен и повече заинтересовани групи започнат да изразяват позицията си по засягащ ги проблем.

В заключение, би могло да се резюмира, че Порталът за обществени консултации като една от множеството форми за провеждане на обществени обсъждания по националнозначими теми, е положителна стъпка по посока на развитие на практиките по добро управление, но се нуждае от сериозен „рекламен тласък” и осигуряване на обратна връзка, за да обслужи предназначението си и да се превърне в ефективен способ за диалог между институциите и гражданското общество, така че приетите в крайна сметка решения да отразяват в най – голяма степен обществения интерес.