За какво не протестирахме през 2011 г.?

Моите лични четири точки на позора

От много време искам да мълча. И го правя. Все по-често!

Защото наистина не знам какво да кажа за държавата, в която упорито инвестирам близо 30 години от скромния ми път.

И понеже никак не ми е празнично си направих скромен списък – за премълчаното от всички ни, за сдъвканото и изплютото – за уродливите ни неродени думи.

1. През тази година целият свят беше приклещен здраво от какви ли не революции, бунтове, демонстрации… и последните земни дни на хора, които още не се знае историята под какъв знак ще впише.

А в България беше тихо.

Подтискащо тихо, престъпно тихо, толкова тихо, че ти иде да закрещиш.

Но тогава защо не крещяхме?

2. Оставихме да ни управляват драскачи – те казваха къде ни боли, срещу какво да псуваме, какво да ядем и за какво ще си харчим парите, кого да мразим и кого да вкараме под юргана. И никой не ни е виновен, че си делегирахме сивите клетки на хора оперирани от съвест. Българинът отвикна да мисли критично и да задава въпроси. Приема философията на готовия хамбургер и май това ни стига…

Да ви е сладко!

3. С лекота се предадохме за пореден път на политици, измислени звезди и назначени от дявола промити мозъци та да има кой да ни води за носовете и ние безглаво след него да правим тупур.

Паветата си останаха на мястото, въпреки нелепите и безумни игрички, лъжи на едро, убийства, побои. На няколко пъти блед лъч на мисъл прободе мъглата, но така и не стигна до никъде. Изобщо там долу, в калта има ли някой?

 

4. А сега ще ви кажа какво не направих аз през тази година.

Не говорих достатъчно. Просто направих всичко онова, с което исках да променя моя малък свят и разбира се, съм доволна от себе си. Но явно не е било правилно. Затова догодина ще говоря повече, ще споря още по-често и няма да спестявам гнева си никому. Защото друг начин няма. Хората днес нямат време да наблюдават и разсъждават, да се извиняват още по-малко. Може би и по-рядко ще прощавам…

Не вярвах достатъчно. Но за това не съжалявам. И все по – малко ще вярвам – на хора, на обещания, даже на слънцето сутрин.

И знам, че така ще съм дваж по-щастлива. Защото ако в едната си ръка държа съмнението, в другата ще покълне решението.

Светла 2012 на всички!