Loading...
Професор Манфред Шпитцер – изследовател на процесите на мозъка и ръководител на университетската психиатрична клиника в град Улм е песимист по отношение на образованието. Тезата му е: Децата и младежите прекарват прекалено много време пред телевизора и компютъра и това може да доведе до „дигитална деменция“. Нивото на образованието пада и скоро западноевропейците ще съшиват тишъртки за Китай – предсказва той и алармира: „Ако искате по-големи училищни проблеми, тогава подарете плейстейшън.“ Как може да се стигне до деменция сред подрастващите?
От 35 години Клаус Щролайн е учител и познава отвътре системата на образованието. Преподава математика и физика в гимназията Хайне в град Фюрт. Прави му впечатление, че учениците все по трудно се справят с намирането на важната информация в текстовете. Той поставил веднъж следната задача на ученици от пети клас: Ханс имал нужда от 30 минути за да стигне до училище. В съседство имало още три деца. Колко време било необходимо на всичките четири деца да стигнат до училище?“. „Повече деца, значи повече от преди“-започнали да смятат те.
Нещо повече, според наблюденията му, днес учениците смятат по-скоро „наопаки и схематично“. Дори и безсмислените резултати почти не се подлагат на проверка. „Ако се получи резултат, че 100 метра се бягат за 0,2 секунди, значи е така. Щролайн не може да докаже, че има връзка с по-голямото медийно потребление от учениците, той просто го приема. Почти всички знаят какви кандидати се явяваха на различните кастинги и дори кой е станал крал на джунглата. Телевизионните предавания обаче показват едни и същи сцени отново и отново и отново. „Днес човек не може да се концентрира“- казва преподавателя. Не било никакво чудо, че неговите ученици трябвало да обяснят „всичко по n-пъти“. На спонтанния въпрос, какво правите първо след като обядвате, Щролайн получил от петокласниците отговори като: „цъкаме на компютъра“ или „ям, гледам телевизия и си пиша домашните“.
Така протекли нещата и при Астрид (19) и Соня (18) (имената са променени). В началото Астрид влизала в интернет за да си чати с приятелите или да планира прекарването на почивните дни в края на седмицата. Соня включвала телевизора. При филмите и сапунките обаче времето изтича „като нищо“. Домашните и оставали за след това или ги правела вечер в леглото. Както те казват, кой ли младеж не прави днес тези две неща. Двете момичета са завършили „солидно образование“. Без TV & Co средният им успех сигурно би бил и по-висок. Соня знае, че домашните биха и липсвали, ако по изключение беше ги написала веднага.
Усещането и идва в потвърждение на мнението, изразено от професор Гюнтер Мол – ръководител на отдела за детско и младежко психично здраве на университетската клиника в Ерланген. Според него „мозъкът се нуждае от покой за да подреди новопостъпилите данни.“ Спрямо компютъра, той е на друго мнение в сравнение с това на колегата си от Улм – ако едно дете има приятели в реалния живот, които да му показват истинските стойности и морални норми, които мозъкът му може да прочете. Консумацията на медии обаче води до това, че част от натрупаната преди обед информация се изтрива.
Председателят на Баварския учителски съюз Клаус Биндер преживял подобно нещо като Мол, като се опитал да предаде формата на един доклад на сториборд. Учудил се: „Това бяха 150 борда и всичко стана за секунди.“ Манфред Шпитцер одобрил използването на старомодния метод. Той намира компютъра за вреден, а презентацията чрез Powerpoint за ненужна. Бинднер направил това с „популистка цел“. Задачата на училището е да подготви децата за реалния живот – смята той, а компютърът е част от него. Писането по десетопръсната система върху клавиатурата вече е един вид „техника на културата“. Бинднер отбелязва загрижено, че повечето младежи след „медийния маратон през уикенда“ се чувстват изморени в понеделник и не са концентрирани за часовете. Ето защо той пледира за „контролиран и рационален контакт“ с медиите. Родителите все по-често търсят за съвет експерти като тези в град Фюрт с въпроса: Как да отделя детето си от компютъра?
Социалната педагожка Мине Шайестех съветва родителите в никакъв случай „да не се държат като полицаи и да не определят време за неща, които не могат да се контролират.“ По-добре е например да се определи време за игра, в което двамата с детето да седнат на масата и да изиграят една игра или да излязат навън.
Сузи Грюнер – социална психоложка, отговаряща за десет основни и средни училища в град Фюрт, смята професор Шпитцер за един от най-реномираните изследователи, но намира поговорката му за плейстейшън-а за прекалено биеща на очи. За училищните проблеми обикновено има много причини. Тя поддържа тезата за съзнателен контакт с медиите съобразен с възрастовата граница на децата. „Защо например едно 10 годишно дете трябва да бъде във Фейсбук?“- пита тя. Нали човек не оставя шестгодишното си дете да кара колело само на улицата. Родителите трябва да определят правила и да поставят граници, но винаги да остават в контакт с децата – и да обръщат внимание на това, да прекарват повече време с тях и да ги задържат в истинския живот.
Превод: Мартин Иванов
Източник:
http://www.nordbayern.de/region/fuerth/kinder-auf-dem-weg-in-die-digitale-demenz-1.1841193
