Loading...
Не искам да ходя от Малдивите до Сен Тропе. Ц! Не!
И моля, не ме молете, докато ме обливате с Рефан.
И Рефан не искам.
Не искам!
Предпочитам да ухая на дива мента, която съм стрила между пръстите си, и втрила в основата китките, след като съм се изкъпала в някое ледено бистро поточе.
Не в Малдивите, и не в Сентропе. Не!
Звуча ви идилично и смахнато и ей сега през главите ви минава светкавичното прозрение, че жегите на никого не прощават. Да, ама пак не.
Аз с жегите съм на „ти“, дет се вика – аз ги харесвам и те ме харесват, радваме се на оная спонтанна взаимност, която удовлетворява.
Пия повечко вода и всичко е наред.
Не Рефан. Вода пия. Студена, но изпитвам неистовоте желание да му дрънна пет уискита та да се не видя или… да не видя, или да ми се стори мнооого яко да ходя от Малдивите до Сен Тропе с Рефан.
Викам преди малко на милото – ей сега ще пиша. А той:
– Ще излезеш и расистка, и нетолерантна, и…
Ами да изляза, бе, що да не изляза! Колкото толкова. Ако едното излизане ще ми оправи вкуса в очите, нека! Пък и клеймо да ми сложат, че не разбирам от реклами, таргет групи и комерс. Може да кажат и, че от парфюми не разбирам.
Може!
Само не може да ми причиняват това, което ми причиняват… баси!
Ами ако утре Рефан реши да пътува от Крушунските водопади до Камен бряг, минавайки през Созопол… какво правиме тогава, а?! Какво?!
И всичко българско и родно ли трябва да откажа?
Баси!
Не!
Просто няма да купувам Рефан… кво толкова, така и така не го правя. Само се чудя как да обясня сама на себе си, че етническата толерантност, съчетана с широтата на нравите дава формулата на личностната пълнота. Или нещо подобно… Не съм сигурна.
Сигурна съм обаче, че тая реклама е пошла, гадна и противна! Отврат направо.
*гледате на собствен риск
