Като много студенти и аз бях в САЩ на бригада. В работата си като готвач американският ми колега (Брад) веднъж ми обясни защо е важно за него да прави най-добрите бургери, на които е способен.
Та, каза следното: ако аз направя вкусен бургер, клиентът ще е доволен и ще идва пак, т.е. този ресторант ще продължава да работи. Ако клиентът е доволен не само ще идва пак, а ще разкаже на приятели и ще дойде с тях също. Ако и техните приятели са доволни, те ще дойдат сами и след това с техни други приятели. Това ще увеличи клиентите на ресторанта и така ще мога и аз да получа увеличение на надницата си.
Получавахме по 9 долара на час с него. Само че аз бях за 3 месеца там с ясното съзнание, че това няма да е професията ми, а за него това беше професия.
Брад не беше много умен/интелигентен (каквото и да означава това), но знаеше как функционира света. Той знаеше, че дори да пече просто един бургер, от него зависи съдбата на ресторанта, както и неговата, разбира се.
Това, което ни липсва в България е именно това. От кого трябва да дойде не знам, но масово хората не осъзнават как функционира света, колко много реално от тях зависи съдбата на всичко около тях, включително на държавата ни.
Вместо да поемем контрола, ние се оплакваме и търсим други да определят съдбата ни, но ако може да е най-добрата. И като ни я определят пак не сме доволни, защото не сме си я определили сами.
И не говоря само за политиците ни. Това е само резултат от всичко друго.
От дома до работата, всеки ден почти всичко зависи от нас.
Вместо да се оплакваме от високи наеми и цени на всичко, вместо да се оплакваме от ниски заплати, може просто да поемем съдбата в наши ръце както Брад.