Loading...Всеки от нас има право на достъп до обществена информация. Стига искането му да е законно
Иван Петров редовно подава сигнали. До различни инстанции, ведомства… Такъв си е Петров. Обича да сигнализира. Съседите му го наричат Петров Сигнализатора. Но Петров не е обидчив. Не се докача. Напротив. Сигнализира и сигнализира.
Не щеш ли, в началото на 2008 г. при един от сигналите до прокуратурата Петров е силно впечатлен. Нещо повече. Петров направо е втрещен! Как може, пита се Петров, Софийската районна прокуратура /СРП/ да притежава такова богато многообразие, да има толкова много и то все различни видове ПЕЧАТИ?! Как може, чуди се Петров. И сън не го хваща. За да задоволи любопитството си, на 14 април 2008 г. гражданинът Петров подава заявление за достъп до информация до СРП. Петров иска да узнае:
1. Колко броя с кръгла форма използва СРП и те са в обръщение?
2. Колко от горните печати са с различен шрифт? 3. Кога за последно е поръчван кръгъл печат за СРП?
4. Кое е наложило при поръчката на печатите да са с различен шрифт?
С Решение от 18 април 2008 г. прокурор Александър Налбантов отказва на гражданина Петров предоставяне на исканата информация. Мотивът на прокурор Налбантов е, че същата е класифицирана, съгласно Приложение № 1, II, т.12 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ и съставлява държавна тайна.
Прочел отказа Петров и още повече се амбицирал. Подал жалба. До Административния съд София-град Петров написал, че действително съгласно посоченото приложение информацията, свързана с изработването и съхраняването на печатите с държавния герб, както и на печатите на органите на държавната власт, следва да бъде класифицирана като държавна тайна. Но от самото заявление /на Петров до СРП/ е видно, че в случая не е поискана информация, която попада в посочената категория, тъй като се иска информация за вече изработени печати на орган на държавната власт. И то не каква да е, а чисто статистическа информация. А предоставянето на такава информация по никакъв начин не би могло да увреди интересите, които се защитават от ЗЗКИ. Отделно, изобщо не е ясно, написал Петров до съда, каква вреда би могла да настъпи от предоставянето на поисканата информация под формата на отговор на поставените в заявлението въпроси.
Жалбата на Петров е разгледана в открито съдебно заседание през октоври 2008 г. С Решение № 815 от 13 октомври 2008 г. Административният съд София-град отменя отказа на районния прокурор и му връща преписката за ново произнасяне. В мотивите си съдът отбелязва, че административният орган /СРП/ не е посочил дали достъпът до тази информация бе увредил интересите на държавата, свързани с нейната национална сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. И ако това би станало, по какъв начин точно би увредил държавните интереси.
Така гражданинът Петров печели делото срещу СРП. И продължава да сигнализира… Съседите му го наричат Петров Сигнализатора. Но той не се обижда. Петров добре знае, че всеки гражданин не само има право на достъп до обществена информация, но и органите по закон са задължени да му я дават. Дори когато тези органи са прокурори! Защото не някой друг, а те, прокурорите най-много са длъжни да спазват законите.
Случаят е посочен в доклада „Състоянието на достъпа до информация в България през 2008 г.“ на фондация „Програма достъп до информация“
