Да живее България! Да живее русия!

Да живее България! Да живее русия! Да живее братската дружба между народите ни! Пиша чак сега, що сега ми светна пред очите.

Трети март. Моя празник. Празникът на истинските патриоти. Събудих се рано сутринта. Притегнах се и се изпърдех звучно. Така будя невестата. Пък и добър човек лошо не държи. Рипна тя като кошутка и тури у джезвето едно турска кафенце. Аз бавно станах и тръгнах към банята. Добре, че се усетих навреме. Петък е. Не съм луд да се къпя в петък. Българин съм. В неделя ще се къпя. Потурите и цървулите невеслето ги бе приготвило от вечерта.

Облякох се бавно, наслаждавайки се на народната носия. Седнах на терасата и се загънах с ямурлука. Невестата донесе кафенцето, получи едно пляскане по дупето за благодарност и отиде в кухнята. Добре че се сетих, че Коста ще дава ядене, та я спрях. Друго си е да апнеш на аванта. Като браилски хъш. Отпих кафенцето. Запалих цигара. Изпуших я. Фасът отлетя през терасата.Едно време дедо ми се у кошчето за боклук си е хвърлял фасовете, я. Изпих кафето. През терасата след 5-6 фаса отлетя и празната кутия от цигари. Кмет съм избирал. Да чисти.

Качих се в колата и газ. Към Шипка. Наслагали некви ограничения за джендори. С 50 у насeлено место. Тия ще ми слагат ограничения на мен. И ба си селяните. Пуснали си котките и кучетата навън. Една котка сгазих, ама кучето не го нацелих и избега. Карам и се кефя на прекрасното родина. Древнобългарски гробници минават покрай мен, докато карам сас 130 по казанлъшкото поле. Стигам черквата в с. Шипка. Златото свети. Правена е преди Дънди Крокодила да почне да ни го краде. После качвам Балкана. Вековни буки и красиви крайпътни чешми. Спирам да една и си наливам вода. Изсипвам пепелника и изхвърлям боклука до нея. Напролет едни соросоиди ще чистят България.

После съм на Шипка! Раздават български и руски знамена. Взимам едно руско. Нали съм български патриот. И с аверчетата ги веем. Сгряваме се с 60 градусова домашарка. После зазвучава хоро. Българските ни сърца подскачат в неравноделен такт. Скачаме и ние. Иху!!! Днес е празник. Национален празник на нас, патриотите. Не на джендърите. За тоя празник живота си са дали милиони братушки. Ако не вервате, разкопайте под краката ни там, където играхме хоро! Пълно е с кости. Така се празнува по български. С хоро върху човешки кости. Ако не вервате, питайте Нинова!

После потърсихме обещаните закуски. Ама бхме закъснели 2 минути. Коста ги бе прибрал. Спестовен човек, ей! Истински българин! Гледате ли със заплатата на един музеен работник, каква къща до морето съгради, а?

После не знам как съм се прибрал. Явно съм се напатриотил с аносонлийка. Сега гледам, дръжката на байрака строшена, мен ме боли главата, а невестата се подхилва под мустак. Айде чао!

Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов