Loading...
Не мисля, даже получаваш или привилегии (навсякъде в държавата заемат постове), или съжаление, че някой те репресира като казва, че не трябва да заемаш публични постове.
Знаете ли СДС/ДСБ/ДБ на колко хора са искали оставката подари свързаност с ДС? Питайте чичо Гугъл.
А трудно ли е да си турчин в България?
Не знам, отговорът ми е не знам, защото не ми пука дали е трудно. И щом не знам, значи не е трудно.
Но ще кажа на какво е подложен всеки турчин в България.
Многократно пъти са ми казвали, че аз и моите хора сме виновни, че България е бедна, мизерна и всичко негативно.
Защо?
Защото аз съм виновен за турското робство. Нищо, че нито е турско, нито е робство.
А и аз какво общо имам с делата на Османската империя? Нима съм гласувал за султана? Нима баща ми, дядо ми или прадядо ми са били част от управлението на империята?
Нима доброволно съм избрал да бъде преселен на тези земи? Нима аз или някой от предците ми са били робовладелци, отнели са имущество на българи, изпрати ли са някого на заточение в Диарбекир?
Какво точно съм направил аз? Защо аз да нося отговорност за делата на хора, които дори не познавам?
От Освобождението са минали почти 150 години и все още има специално системно отношение към нас в България.
Например знам, че никога няма да съм военен. Не че искам, но няма как да стане дори ако исках. Никога няма да приемат човек с моето име.
Никога няма да стана и министър на вътрешните работи или да заема висш пост от службите.
Никога няма как да стана и президент. Премиер може би, но президент никога. И премиер ме съмнява, но все пак допускам.
Това притеснява ли ме? Ами, не! Чувствам ли се репресиран? Не, това не може да ме пречупи.
Вместо да се оплаквам колко съм репресиран и да стана жертва, избирам да науча майчиния език на българина по-добре от него. За жалост и за радост, владея по-добре езика от много българи.
Избирам да уча, работя и живея в България, за доброто на България. Наричам България родина. Давам каквото е по силите ми за доброто на тази страна. Без да задавам много въпроси. Дори като ми кажат, че България не е моя родина, не влизам остро.
На трети март знам, че нещо не е ОК, но не мога да обясня какво, затова мълча.
В учебниците по история знам, че има много лъжи, понякога граничещи с лъжите в македонската история, но учих и ме изпитваха на тях. Имам дори 6.
Ама нали няма да стана президент? Няма и това го приемам с уважение към езика, страната и народа, от който съм част. Аз нямам вина за историческите събития, но и те нямат. Струва им се, че съм бил от другата страна, а не е било така, но няма проблем, ще почакам още, ще дам време да осъзнаят истината. И дотогава няма да се бутам и да очаквам чудеса. Няма нужда да дразня излишно.
Това е моето мнение и така ще продължа да живея, с ясното съзнание, че няма да стана президент, защото президентът на България трябва да е българин. А аз ще съм полезен с друго.
Всички може да сме полезни на България. Изисква се много работа, отдаденост и смирение. Изисква се и морал, той липсва при някои хора, често те са били част от БКП и ДС.
Може да си нямал нищо общо с империята, но се казваш Рашид. Приемаш го, преглъщаш някои неща в името на добруването. Защото всички преглъщат нещо. Уважаваш порядките в тази страна. Бориш се с неправдата, но умерено и с уважение.
Може да си нямал роля във вербуването на съдии (които след години да са причината за неприемане на закон за лустрация) от прадядо ти, дядо ти, чичо ти, баща ти, вуйчо ти, дори брат ти, но трябва да приемеш този факт и да преглътнеш, че няма да си кандидат на СДС/ДСБ/ДБ за президент/премиер/кмет/министър/депутат. Може от БСП или Възраждане!
Въпрос на морал, в името на добруването.
Толкова за изборите в живота, които не зависят и зависят от нас.
