Loading...
Днес под един мой пост видях коментар:
ЖАЛБА ПО МЛАДОСТ
Стана ми смешно. После се замислих. Та аз никога не съм изпитвал жалба по младост. И по детството. Имам часовник на телефона. И нищо, че не съм Айнщайн, установих, че той върви само напред. Секунда след секунда. Минута след минута. Ден след ден.
Да жалиш за нещо, останало във времето е най-тъпото нещо. Там остават спомените. И не искам да се върна в нито един от тях, та бил и най-щастливия. А вярвайте ми, имам много такива. И не само щастливи имам. И при тях не искам да се връщам. За какво ми е!? Винаги съм искал едно нещо. И това едно нещо е, че винаги съм искал всичко. Преди много години една жена ми каза:
– Никога не съм срещала толкава лаком за живот човек!
Сега като се замисля, осъзнавам колко е била права. На 60 години съм. И пред мен е целия ми живот. Не зад мен. Пред мен. Милиони секунди. Милиони мигове щастливи. И нещастни. Зад мен са два инфаркта, в мен са няколко нипела, но животът е пред мен. Пред мен са пътища, пътеки и безпътици. Пред мен са извори, поточета, реки и езера. И много морета. Пред мен са планини и равнини. Гори и житни полета. Ливади с цветя. Пред мен са аромата на липа и момина сълза. През мен са пролетни порои. Летни бури. Тих есенен дъждец. И сняг в планината. Пред мен е огън във гората до реката. Пред мен е огъня на плаж и лунна пътека. И звън на звездна китара. Пред мен са срещи и раздели. Пред мен е нецелуната от мен жена. Пред мен е есенна жена във лятна нощ. Пред мен са неизпушени цигари, неизпита водка и неизядена шкембе чорба. И миди на ламарина. Пред мен са книгите ми, още ненаписани. Пред мен са лудориите на внуците. Пред мен са звуци на копнеещ през нощта тромпет. Зад мен са спомените. Пред мен е цял един живот. И искам да го изживея. Да изживея всяка секунда. Щастлива и нещастна. Прекрасна и ужасна. Всяка моя секунда. Да го изживея както аз искам, а не както ми казват да го живея. Защото е моя живот. Без чужди съвети. Без жалба за младост. Лаком съм. За всяка секунда живот. Та може да е само една.
Това е.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
