Loading...
Та понеже пак ще се изтрепете, ще ви светна. И дано най-после се смирите и започнете да тачите традициите, преди традиция да са станали скандалите преди Хелоуин. Първо да ви кажа какво е традиция. Традиция нещото става тогава, когато едното нещо, где се е случило един път, се случва още много пъти.
Та у наше село имаме традиция кат се напием у кръчмата, да се бием. У съседното село има традиция мъжете да прескачат оградите и да одат при чуждите невести. У Превала пък жените прескачат оградите и одат при чуждите мъже. У Репляна имат традицията да пиу лимону ко пловкье /да пият лимонада като патици/. У Гюргич имат традицията да крадат. Ако джип мине с 50 километра в час, остава без резервна гума. Кат казах джип, имаме и традиция премиер министъра да управлява държавата докат го снимат как управлява джип… Древни традиции. Родни. И си ги тачим. Но тук ще се спра на най-древната традиция. Голото женско, опа, размечтах се. За родното калоферско хоро иде реч.
Още преди да се появят хората, в една пещера на юг от Стара планина живеело племето Калофер. Името му идвало от КАЛ. Що все били нацапани. От of. Последното сме го дали на англичаните, защото те не можели още да говорят. И ЕР. От радиус. Последните две са доказателство, че ние сме дали на света думите и математиката. Но на темата. Било мразовит ден. Шести януари. Епохата била ледена, а катерици още нямало, та да променят нещо. Племето живеело щастливо. Хапвали по някой мамут, някой саблезъб тигър апвал някого от племето и те така. Но сега било глад. Та точно на този ден, преди 1674378 години един от племето ровил в снега. Бил гладен. И изровил замръзнало грозде. И го изял. Но гроздето било ферментирало. И калоферецът се наферментирал яко. И се прибрал в пещерата. Жена му, здрава калоферка, кат го видела, изтрещела. Грабнала тигана от огъня и го треснала по рошавата, сплъстена глава. И така извикала, че цялото племе се събудило. А мъжът хукнал да бяга. Но жената била бърза. Настигала го и го трескала с тигана. И той нагазил в реката, която минавала до пещерата. Жената обикаляла и не смеела да нагази във водата. А той от кеф, почнал да играе хоро. Ледено хоро. Тогава дошли и останалите от племето. И докато всички гледали как наферментираният мъж тропа хорце, един бдителен гражданин видял как по течението на реката се носи умрела риба. Учените още спорят дали рибата умрела що И се умирало, или умрела от миризмата на потурите, ама това нема значение. Важното е, че имало много умрела риба. И племето я събрало и преяло. И когато свършвала, някой скачал в ледената вода. И били сити и пресити. После минали много години. Но традицията останала. Останала даже когато ГЕРП и Бойко управлявали и всички били сити и пресити. Всяка година наследниците на това племе скачали на шести януари в ледените води на реката. Яко наферментирани. И играели хоро. Това е, скъпи приятели.
Тачете родните традиции! Те са ни опазили през вековете.
А па у Видинско има друга традиция. Там накрай Дунав се давят. И аз имам една моя традиция. Кат тръгна нанякъде, винаги стигам до кривата круша.
Айде чао!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
