Скъпи мои деца, това на снимката съм аз. Дедо ви Роси и приятели. Прекрасните момичета на снимката сигурно вече имат внуци и са баби. Облечени сме според повелята на времето. Скъпи деца, скъпи зрелостници! Чуйте какво ще ви каже дедо Роси!
Прародителите ви са скачали от клон на клон. После са се заселили в пещерите. Голи и космати.. После са обличали животински кожи… Това сигурно го знаете, защото 12 години сте го учили.
В началото прародителите ви са издавали нечленоразделни звуци. После проговорили. После прописали. Думи и мелодии.
После излезли от пещерите. Направили колиби и наколни жилища. После каменни. Тухлени. Железобетонни. Стъкложелезни…
Скъпи деца! Вашите прабаби и прадядовци са се обличали така, както е повелявало времето. Оригиналните потури са имали цепка на задника, за да не се насерат прадядовците ви в тях, докато търсят къде да се издрискат на двора. Прабабите ви не са носили гащи, и им е било по-лесно.
Скъпи мои деца, вашите баби и дядовци са спазвали дрескода на времето в което са живели. Народните носии са обличали само по празници, иначе са ходили с тъмни дрехи, които няма да видите никъде. Къпали са се 2-3 пъти в годината. Бели дрехи почти не са носили, защото не са имали Ариел.
Скъпи мои деца. В тоя живот има правила. Писани и неписани. Ракия се пие студена. Със салатка или със сланинка. Може и сиренце. Вино се пие с температурата на мазето, в което стои бурето. Мези се с червена мръвка. Може и сиренце. Бело вино се пие с температурата на водата в герана, в която се изстудява белото вино. Мези се с пиленце или рибка. Може и сиренце. На бал се ходи с бална рокля и официален костюм. В краен случай с фрак.
*Фрак- непозната дума. Използват я англосаксонците за сетрето, което е над потурите.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
Правилата важат само няколкостотин километра. Понякога само за дадената област.
Когато в централна европа обяснявам ракията да я слагат в хладилник, ме гледат като извънземен, и почват да обясняват защо не трябва така.
И не, сервитьорите в ресторантите не знаят за какво служи оцетът, и най-често нямат.
А на бал как ходят, само вижте по телевизора на някоя от световните гали.
Така че, по-кротко, светът и културата не свършват докъдето стига държавната граница.