Loading...
Аман от еманципация. Не ща да съм еманципирана. Не ща да бачкам на три места, да въртя къща и да възпитавам поколение, а като свърши работният ден да се пременя и да съм готова за любовни подвизи. Маргарет Тачър, Мата Хари и Теда Бара – три в едно – неочаквано добра комбинация. Някои го могат, други – не, както казва Йиори. Е, аз съм от тия, дето не го могат, пък и не го искат. Признавам си без бой. Живей и остави и другите да живеят. Ей така я разбирам аз еманципацията. Не като борба за надмощие.
Не да хукваш да се биеш в гърдите колко е геройско да си жена и как нямаме нужда от мъже, щот сме си самодостатъчни. То затова и мъжете се покриха. Как да искат да се грижат за нас, като непрекъснато им врем в очите своята независимост? Развяваме я като знаме, докато стане на парцал и после плачем, че нямало мъже, които да ни обичат, да са нежни и отговорни. Е що пък да са отговорни, да не са луди – нали ние си поемаме отговорност за всичко, нали сме много отворени.Най-якитееее! Хак да ни е, че ни отебаха! Искаш отговорности – на ти! Искаш да си сама – на ти! Искаш да си пенкелер – на ти! Нямаш нужда от мъж – ми майната ти! Оправяй се, както можеш и се бори сама с живота като свиня с тиква. Накрая ти остава удовлетворението, че си постигнала всичко сама. И ако случааайно си се преебала, си се преебала сама, а не те е преебал някой друг. И кво от това? Къде е кефа да се катериш нагоре сама и натоварена като шерп, вместо да вървиш с някой, който хем ще поеме част от мъкненето, хем ще ти прави компания, та да не ти е скучно? Защо се приема за слабост да си признаеш, че имаш нужда някой да ти помогне, да бъде до теб, да споделиш и радостта и тъгата, и трудностите и успеха? Жената трябва преди всичко да бъде жена. Нека е силна, нека е твърда, нека е борбена, нека е каквато ще, но да е жена. А не да се опитва да бъде мъж и по мъжки да се бори. Нека се бори по женски, това не значи, че не я бива или че е по-долно качество. Тоя пол бил силен, оня бил слаб… дивотии. Всеки си има нещо хубаво. И всеки си има трески за дялане. Жените не могат без мъже и мъжете не могат без жени – просто е като фасул. Но за да бъдат едно цяло, трябва да се приемат такива, каквито са. Без да има борба за превъзходство, не сме на състезание и накрая никой няма да получи трофей. Когато го осъзнаем, всичко ще си дойде на мястото и няма да казваме, че няма мъже. Щото мъже има. Нека не им пречим да бъдат мъже. Нека ги оставим да се грижат за нас. Нека не им убиваме самочувствието с думи и действия. Нека не се опитваме да им режем крилата и да ги тъпчем. Нека се опрем на тях и да усетим радостта от това някой да ти бъде необходим и ти да си необходим на някой. И ние ще се грижим за тях по нашия си начин – с разбиране, с подкрепа, с нежност. Взаимно сме свързани – и да искаме, не можем да се разделим, затова нека не се хабим в безплодни опити да го направим, а да вложим енергията си в нещо по-полезно и приятно. Като например да се радваме на живота и да го живеем, а не да го пилеем в излишни измислени ядове. Щото е кратък и докато се усетим, ще сме минали на друго ниво.
Тук не става въпрос за жените, които са били принудени от обстоятелствата да се борят сами. Те не са малко и никак не им е лесно. И ги уважавам за това, че се справят и се справят добре. Говоря за жените, на които им е малко да бъдат жени. Тези, които са вечно недоволни и смятат, че са ощетени от природата като са родени в крехко женско тяло. Тези, които отказват да приемат, че са това, което са.
Силата на мъжете е в тяхната сила. Силата на жените е в тяхната слабост.
Ха така, казах си го! Почвайте сега плювките! Приготвила съм си таман два чаршафа да се бърша. Ако не стигнат, ще заема от комшийката още някой и друг, че моите са кът.
Photo: Jan Saudek – Blanka No. 12, 1973
