Loading...
Онзи ден се замислих нещо. Установих, че има няколко вида пътуващи в маршрутката. Има професионалисти – това са такива като мен, отдавна ползват това транспортно средство, знаят колко струва, знаят кой номер да хванат, знаят откъде минават. Качват се с точно приготвени пари. С един поглед могат да установят има ли седящи места, ако няма могат да разберат веднага има ли къде да се мушнат по-навътре, за да не стоят пречейки най-отпред. Има и такива, които не се возят често-често; те имат само обща представа за нещата, чували са колко струва превоза, но не са подготвени с точна сума. Дават два или пет лева и чинно стоят над главата на шофьора, чакайки си рестото, без да ги интересува дали зад тях има още някой който да желае да се качи, леко изнервящо е за този отзад. Има и такива, които не са се возили, знаят за маршрутката само от разкази или от пресата, те много държат да покажат, че принципно не ползват този вид транспорт, но за момента много им е наложително. Те са най-интересни. Не са сигурни кой номер точно трябва да хванат, какво точно трябва да правят като се качат. Винаги дават голяма сума, между 10 и 20 лв. и се сърдят, ако ги помолят за по-дребни, и винаги се опитват да изглеждат много самоуверени.
За един такъв индивид ми е думата.
Качва се една дама, подава десет лева, мята лош поглед, когато я помолиха за нещо по-дребно. Разтърси се из чантата си, все пак намери по-дребна сума. След това застана така, че зае място поне за трима. Това също говори за неопитност в ползване на маршрутката. Извади мобилния си телефон и набра някой. Колкото и да не искаше да се види, от проведения разговор се разбра, че въобще си няма идея на какво се е качила и дали ще стигне там, накъдето е тръгнала. Започна да говори в слушалката:
– Ей сега се качих!
– ……………
– Как на какво, на маршрутката!
– ……………
– На кой номер ли, ми от де да знам, момент.
Тук се обърна към шофьора и го попита
– Извинете, кой номер сте?
Шофьора я изгледа, може би си помисли в първия момент, че го пита за номера на ризата му, но след малко се усети и отговори:
– 16
Дамата повтори в телефона, заслуша се за миг и отново попита шофьора:
– А къде отивате?
– Дружба 2.
Отговора бе предаден в мобилното устройство. Последва
– Ами да, де, нали това казвам, Дружба.
– ………
– Какво, имало разлика между Дружба 1 и 2 ли?
– ……..
– Чакай ще питам.
Отново се обърна към водача.
– А в едно не ходите ли?
– Не, не ходиме, принципно возиме, но през едно не минаваме.
– А кой номер минава?
– 30 номер.
– Е, поне наблизо до едно не минавате ли?
– Близо минаваме.
Пак се хвана за телефона:
– Ама той минавал близо до едно?
– ……….
– Е пеша не може ли?
– ……..
– Ясно, чакай пак.
Отново реши да притеснява шофьора.
– Ама колко близо минавате?
– Много близо, на 50 метра.
– А това близо ли е до езерото?
– Не, това не е близо до езерото.
– Ами аз тогава да слезна?
– Ами ако искате слизайте.
Шофьорът спря. Аз естествено гледам с интерес цялата случка. Вече предполагам и какво ще стане. В момента, в който маршрутката спря, жената се заслуша нещо в телефона си и каза.
– А аз не мога ли да слезна на разклона между двете Дружби?
– Ама, госпожо, може да слезнете където си искате, решавайте какво ще правите! Не сте само вие в превозното средство
– Добре де, какво се изнервяте, един момент само.
Отново на телефона.
– Ама аз да взема да слезна на разклона?
– ……..
– А, какво викаш, става ли така?
Пак се разговори с шофьора:
– Карайте, карайте! Аз ще слезна там на бензиностанцията.
Маршруткаджията тръгна, след няма и минута телефонът на дамата иззвъня, тя го вдигна:
– ……..
– Е стига де, нали каза!
– ……..
– Добре, добре, стой така!
Тук извика на шофьора:
– Спирай, спирай, ще слизам!
Човека я изгледа и спря, дамата тръгна да си поправя път към вратата, продължавайки да говори по телефона. Тъкмо да отвори вратата, замръзна, заслуша се и пак се обърна към човека зад волана.
– А оттук минава ли 30?
– Оттук вече не минава 30 – нежно просъска шофьора
– Ами аз тогава какво ще правя?
– Ама госпожо, това си е ваш проблем! Заради вас вече закъснях! Ще слизате или ще се возите?
– Е не ми викайте де! Един момент, за къде сте се разбързали, чакайте само за малко!
– Или слизайте, или тръгвам!
– Добре де, добре, ще се возя с вас, какво да правя тук ако слезна сега!
Най-накрая, искаше ми се да изръкопляскам. Дамата успя да вземе решение! Естествено, че заради нея закъснях за работа, но друго се зачудих в цялата ситуация.
Абе кой им плаща телефонните сметки?
