Забелязали ли сте, че по някаква необяснима причина, в най-горещите и задушни дни, на мястото до прозореца винаги сядат особи, чиято първа работа след като седнат е да затворят прозореца? Нали си представяте какво се получава, когато притокът на въздух в такава обстановка бъде прекратен? Не можете, ами представете си следното, навън температурата на въздуха е около 30 градуса на сянка, вятър никакъв, в ограниченото пространство на маршрутката са се събрали петнайсетина човека и всички дишат ли дишат! Дрехите лепнат от пот, ама не от онази приятна пот дето се получава от действията на двама души, оставени насаме със себе си. Въздухът в тясното пространство бързо свършва и точно в този момент се настанява някаква особа, която явно от статистически интерес решава да затвори прозореца, през който все пак влиза някакъв въздух, пък бил той и примесен с автомобилни изпарения. Явно особата иска да провери колко души ще оживеят най-дълго без въздух. Та сяда си най-спокойно този индивид, затръшва прозореца и се оглежда победоносно. В първия момент околните са толкова шокирани от тази безумна проява, че почти никой не казва нищо. В следващия отнякъде се разнася едно плахо „Извинете, бихте ли отворили прозореца“ – реакция от страна на затворилия никаква. След малко се чува друг малко по-решителен глас „Абе, що затвори прозореца, ще се издушим, айде да го отвориш ма“. Реакцията е като умрял човек, никаква. Тук вече на някой не му издържат нервите и вече доста по-самоуверено и гръмогласно се чува: „Ало, лелче, ае да отвориш джама, че вече имам нужда от изкуствено дишане“ Тук вече следва реакция от страна на седящата, обръща се към извикалия последното, поглежда го със смразяващ поглед и изстрелва: “ Ти на кого викаш „лелче“ бе, простак“ -това е, нито дума за прозореца, обръща се наопаки и отново започва да следи какво става навън. Това всъщност ме накара да се замисля, сигурно госпожата иска да ходи на сауна, но няма нужните й средства и това е нейното разрешение на проблема. Само че аз въобще нямам никакво намерение да се потя (не, че не съм достатъчно потен вече де). Леко взех да се изнервявам, последващите си действия и думи ги отдавам на липсата на достатъчно кислород, защото иначе съм много спокоен и уравновесен човек. Станах си от мястото, отидох до индивида, окупирал прозореца, без да пророня дума се наведох над нея и отворих прозореца. Ах какво облекчение! Въздухът, нахлул отвън, ми се стори толкова чист и ароматен, сякаш за пръв път успявах да изпълня дробовете си докрай. Точно в този момент дамата ми метна леко шокиран поглед и затръшна прозореца, много, ама много сериозна грешка от нейна страна. Прекратяването на достъпа на свеж въздух доведе до неправилно оросяване на мозъка ми. Центровете, отговарящи за моето спокойствие и уравновесеност, спряха да функционират. Отворих отново прозореца и изсъсках: „Ако затвориш прозореца ще се учиш да ядеш и пишеш с лявата ръка, дясната няма да ти функционира доста дълго“ Шок, шок и ужас се прочете в очите на седящата, след кратък размисъл явно реши, че заплахата ми не е чак толкова сериозна и плахо се протегна към прозореца. Хванах ръката й с думите „Ама ти наистина ли искаш да се обличаш само с една ръка?“ Тук вече явно успя да види безумието, което струеше от погледа ми, уплаши се, успя да промълви: “ Ама, ако не затворя ще изстина“, въобще не ми пукаше за здравословното й състояние, казах й го, обясних й “ Ако отново затвориш прозореца, изстиваш завинаги“ подейства, повече и не й дойде на ум да се опитва да затваря. Това ни спаси от задушаване.
Powered by Ultimate Social Comments