Разкази от маршрутката XVI – Относно прозорците в маршрутката

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Забелязали ли сте, че по някаква необяснима причина, в най-горещите и задушни дни, на мястото до прозореца винаги сядат особи, чиято първа работа след като седнат е да затворят прозореца? Нали си представяте какво се получава, когато притокът на въздух в такава обстановка бъде прекратен? Не можете, ами представете си следното, навън температурата на въздуха е около 30 градуса на сянка, вятър никакъв, в ограниченото пространство на маршрутката са се събрали петнайсетина човека и всички дишат ли дишат! Дрехите лепнат от пот, ама не от онази приятна пот дето се получава от действията на двама души, оставени насаме със себе си. Въздухът в тясното пространство бързо свършва и точно в този момент се настанява някаква особа, която явно от статистически интерес решава да затвори прозореца, през който все пак влиза някакъв въздух, пък бил той и примесен с автомобилни изпарения.   Явно особата иска да провери колко души ще оживеят най-дълго без въздух. Та сяда си най-спокойно този индивид, затръшва прозореца и се оглежда победоносно. В първия момент околните са толкова шокирани от тази безумна проява, че почти никой не казва нищо. В следващия отнякъде се разнася едно плахо „Извинете, бихте ли отворили прозореца“ – реакция от страна на затворилия никаква. След малко се чува друг малко по-решителен глас „Абе, що затвори прозореца, ще се издушим, айде да го отвориш ма“. Реакцията е като умрял човек, никаква. Тук вече на някой не му издържат нервите и вече доста по-самоуверено и гръмогласно се чува: „Ало, лелче, ае да отвориш джама, че вече имам нужда от изкуствено дишане“ Тук вече следва реакция от страна на седящата, обръща се към извикалия последното, поглежда го със смразяващ поглед и изстрелва: “ Ти на кого викаш „лелче“ бе, простак“ -това е, нито дума за прозореца, обръща се наопаки и отново започва да следи какво става навън. Това всъщност ме накара да се замисля, сигурно госпожата иска да ходи на сауна, но няма нужните й средства и това е нейното разрешение на проблема. Само че аз въобще нямам никакво намерение да се потя (не, че не съм достатъчно потен вече де). Леко взех да се изнервявам, последващите си действия и думи ги отдавам на липсата на достатъчно кислород, защото иначе съм много спокоен и уравновесен човек. Станах си от мястото, отидох до индивида, окупирал прозореца, без да пророня дума се наведох над нея и отворих прозореца. Ах какво облекчение! Въздухът, нахлул отвън, ми се стори толкова чист и ароматен, сякаш за пръв път успявах да изпълня дробовете си докрай. Точно в този момент дамата ми метна леко шокиран поглед и затръшна прозореца, много, ама много сериозна грешка от нейна страна. Прекратяването на достъпа на свеж въздух доведе до неправилно оросяване на мозъка ми. Центровете, отговарящи за моето спокойствие и уравновесеност, спряха да функционират. Отворих отново прозореца и изсъсках: „Ако затвориш прозореца ще се учиш да ядеш и пишеш с лявата ръка, дясната няма да ти функционира доста дълго“ Шок, шок и ужас се прочете в очите на седящата, след кратък размисъл явно реши, че заплахата ми не е чак толкова сериозна и плахо се протегна към прозореца. Хванах ръката й с думите „Ама ти наистина ли искаш да се обличаш само с една ръка?“ Тук вече явно успя да види безумието, което струеше от погледа ми, уплаши се, успя да промълви: “ Ама, ако не затворя ще изстина“, въобще не ми пукаше за здравословното й състояние, казах й го, обясних й “ Ако отново затвориш прозореца, изстиваш завинаги“ подейства, повече и не й дойде на ум да се опитва да затваря. Това ни спаси от задушаване.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.