Loading...
– Луджо, ставай да те къпем!
„Какви са тези смешници в бели престилки, които си позволяват да влизат в покоите ми? Защо съм сам? Къде е Жозефина? Къде съм?“
– Как смеете? – избухна Наполеон
– Почна се! – каза единият санитар на другия. Изпуфтя и лицето му придоби отегчен израз.
– Ще заповядам да ви обезглавят! Когато нападам руснаците, ще ви сложа на първия ред с вързани отзад ръце! Къде е императрицата? Стража! – Наполеон се превърна в буреносен облак.
Санитарите хванаха императора под ръка и, въпреки съпротивата му, го повлякоха към банята.
– Луджо, не си се къпал от три дни. Не се дърпай! – каза му единият.
Когато за пръв път го нарекоха „Луджо“ , Наполеон си помисли, че не е чул правилно. Но сега се увери, че превратаджиите, срещу които се бореше с достойнство и хладнокръвие, влачейки крака по мозаечния под, говореха за него. „Вие сте ненормални! Поне малко уважение към Великия – най-умния, най-властния и най-големия завоевател! Човекът след когото народът би тръгнал без дори да се замисли!“
Леглата от двете страни се нижеха бързо покрай него. Мъчеше се да си спомни къде беше заспал. Но не можеше. Странно, а имаше феноменална памет.
На един креват някакъв човек стоеше на колене, държеше с едната си ръка таблата, а с другата засланяше очите си. „Идиот! Мисли се за капитан на кораб“ – Наполеон си спомни за пътуването си до Египет. Просто една лесна разходка.
Друг беше разтворил ръцете си като самолетни криле, и правеше лупинги, бръмчейки с уста. Откъде Наполеон знаеше, че съществува нещо, наречено „самолет“? Той беше прекалено зает, за да мисли по този въпрос.
В ъгъла имаше едно свито на кълбо, треперещо човече. „Ако беше войник, веднага да съм заповядал да го разстрелят“, помисли си Наполеон гледайки нещастника с отвращение.
Изведнъж някакъв разрошен старец с красива бяла брада се изпречи пред него. Усмихвайки му се с виолетовите си, напукани и покрити със слюнка устни, той заговори забързано:
– Както виждаш, аз съм видеокасета. На мен е записана втората част на „Кръстникът“. Натисни тук!- псевдовидеокасетата посочи носа си – Седни удобно и се наслаждавай на филма! – дори санитарите спряха и се загледаха с любопитство.
Когато Наполеон посегна машинално към носа на рошавия, той внезапно изпищя:
– Внимавай да не натиснеш бутона за изтриване! Ще ме убиеш!
Наполеон внимава, и този, който се мислеше за видеокасета, затананика някаква музика, чертаейки с пръст прави линии във въздуха. „Изглежда, това е началната музика на филма“ – помисли си Наполеон. Откъде ли знаеше той какво е филм? След това човекът с красивата брада се разтича из стаята. Правеше някаква физиономия, казваше реплика, след което бягаше до мястото, към което до преди миг гледаше, и си отговаряше.
Повече Наполеон не успя да види, защото санитарите го набутаха насила в банята. „В банята съм“ – помисли си той.
– Какъв е тоя? – попита по-младият санитар.
– Бил маниак на тема филми. Вземал някакви пари от една къща, която давал под наем. По цял ден си стоял у тях и гледал видео. Докато една сутрин не звъннал на съседа си и не му казал: „Аз съм видеокасета с „Рамбо III“. Натисни тук – възрастния санитар посочи носа си – и ме изгледай. След още два дена го прибрахме. Поне не създава проблеми.
– Какво правите? – Наполеон крещеше – Как смеете? Стража, отведете ги! Стража! Стража! – но стражата не идваше, и двамата санитари го съблякоха чисто гол, въпреки, че се бореше като лъв (leon). Той се скри с ръце.
– Гол може да ме вижда само Жозефина! – Наполеон беше скандализиран от наглостта на мъчителите си- И любовниците ми. Стража! – изрева той – Ще заповядам да ви разстрелят! – процеди през зъби.
Единият санитар пусна душа, а другият набута Наполеон под него. Той викаше и се дърпаше, докато водата не го задави.
– Обаче наистина прилича на Наполеон. – отбеляза по-младият.
– Да. – отговори другият – Какъвто е дребен и шкембест. Освен това оплешивява. Пъчи се и гледа гордо. Все едно зад гърба му е строена цялата му многохилядна армия – старият санитар имаше отличен по история като ученик.
Двамата се разсмяха, а Наполеон с внезапен напън се отскубна от тях, изскочи от банята, и затича из помещението, където голото му, мокро тяло и виковете му предизвикаха голяма суматоха.
Катереше се по леглата и хвърляше каквото намери по преследващите го санитари. Най-после те го уловиха, завлякоха го в банята и го доизкъпаха.
Когато започнаха да го обличат, Наполеон извика възмутено:
– Къде ми е униформата? Махнете тези парцали! Оставете ме на мира!
– Слушай, Наполеоне! – обади се по-възрастният санитар – Ти си в плен, така че не се излагай. Дръж се достойно!
„Ако някога си имал това, което съм имал аз и което вие сте ми отнели с този плен, нямаше да говориш така! – помисли си Наполеон – Но всъщност си прав: аз съм велик и трябва да съм готов както за ласките, така и за ударите на съдбата.“
Това обясняваше всичко! Ето защо се държаха толкова лошо с него. Той веднага се превърна в ледена статуя, погледна мъчителите си с пренебрежение, отърси се от ръцете им, които го държаха, и гордо тръгна сам. Легна в леглото си и не отговори, когато му казаха „Чао, Луджо“. Изглежда му бяха измислили това име, за да се подиграват с него. Но той, о да, той щеше да избяга от този затвор, да събере милионите си последователи и да завладее света! Сигурно го бяха пленили с коварство – упойка или нещо подобно, защото неговата стража му бе вярна до гроб и никога не би го предала!
Лежа, и чак докато ги извикаха за обяд, се чуди какъв план да измисли. От време на време го стряскаха звуците, които издаваше човекът-параход, наподобявайки сирена, или тези от автоматична стрелба на другия – видеокасетата. Той все още си играеше всички роли в „Кръстникът II“. Беше запъхтян, дрехите му лепнеха от пот, но не си и помисляше да се отказва. Когато надзирателите го задърпаха към столовата, той ги разстреля, и продължи актьорската си игра в движение. Майстор беше. „Луд умора няма“ мина през главата на Наполеон за миг и краищата на устата му се повдигнаха едва забележимо в подигравателна усмивка.
Императорът стана сам и тръгна да се храни. Мозъкът му имаше нужда от сили, за да мисли. От какви ли не невъзможни ситуации го бе измъквал! Стара лисица беше той. Гърмян заек. Щеше да се справи и сега. Необикновено силен ум беше получил от боговете. Можеше да диктува шест различни писма на шест различни писари. И то с лекота.
Въпреки, че му дадоха истинска помия, той се нахрани бързо и с охота. Трябваше да е силен! Много силен, за да завладее света!
След като се наобядва, загледа жалката пасмина, с която беше в един затвор. Трима в дъното на столовата се целеха с хляб и пълни лъжици каша. Когато надзирателите тръгнаха към тях, те се свиха на топки и започнаха да скимтят като бити кучета. Някакъв си сложи празната, очукана чиния на главата и започна да тропа по нея с голяма лъжица. Изглежда беше доволен от резултата, защото се смееше от цялото си сърце.
Стресна го друг, който дотича на неговата маса и каза заговорнически:
– За мен е написана „Песента на стария моряк“ на Колъридж. Искаш ли да ти разкажа историята си?
Наполеон се заинтересува за какво става въпрос, но санитарите отведоха „стария моряк“, който крещеше „Аз убих албатроса, аз го убих! Аз съм безсмъртен! Аз съм прокълнат!“
Сега изведнъж всичко си дойде на мястото. Той се досети. Тия хитреци! Бяха го вкарали при някакви луди. Искаха да го побъркат, и по този начин да го направят безопасен. Не, не, нямаше да стане! Той щеше да се прави, че не е забелязал нищо! И ще ги изненада. Тогава, когато най-малко очакват! Императорът потри доволно ръце. Предвкусваше поредния си триумф.
Влезе в стаята и започна да се разхожда по дългия коридор между леглата. С ръце на гърба и наведена глава. Както имаше обичай. Не обръщаше внимание на писъците, стоновете, кикотенето, стрелбата, сирените. Той трябваше да измисли как да се отърве. Прозорците бяха с яки решетки.
Продължи да недоумява как го бяха заловили!? Та той имаше силна охрана! Сигурно тия гадни англичани (защото нямаше съмнение, че това бяха неговите най-големи врагове – англичаните) са го издебнали докато спи. Само да се спаси, ще им разгони фамилията!!!
Започна да се здрачава. Наполеон погледна през прозореца. Имаше сняг. Значи беше зима. Като избяга, ще може да подготви войска до пролетта. Идеално!!!
Досадните надзиратели ги викаха за вечеря.
Някакъв бягаше и твърдеше, че никой не може да го види, защото той е от планетата Мавру, където всички са невидими. Надзирателите имаха непогрешим усет, така че успяха да го хванат, и да заведат извънземния мавруанец да се храни.
След като отново се нагледа на простотиите на съкилийниците си, Наполеон започна да яде със завидна упоритост. Излапа всичко, и без да обръща внимание на блудкавия вкус, в устата си, се зазяпа в този, който сутринта си мислеше, че е самолет. Сега лежеше на земята, и канеше всички да минат по новата постелка от тигър, убит от Хемингуей в Африка. „Не знам кой е този Хемингуей-помисли си Наполеон, макар че името му беше смътно познато – Но и децата знаят, че тигри в Африка няма. Глупаци!“
След като полежа в леглото и продължаваше да мисли, Наполеон започна да се унася. Беше уморен от усилената дейност на мозъка си.
Стресна го надзирателят, който влезе, за да изгаси лампите.
Наполеон го повика при себе си. Оня се отзова безмълвно, както подобава.
– Къде съм затворен? – попита императорът.
Надзирателят придоби сериозно-тържествен израз на лицето:
– На остров Света Елена, императоре. Всичко свърши, вече можете да почивате спокойно.
Главата на Наполеон щеше да се пръсне. Не си спомняше откъде, но беше сигурен, че знае, че ще умре в изгнание на този остров. Кой ли му беше казал? Това сега нямаше значение, важното е лошата поличба да не стане действителност! Всичко зависи само от него! Изведнъж се стресна и започна да се смее на глас. Разбуди всички уморени от лудуване, които току-що бяха заспали.
Надзирателят лъжеше! Когато Наполеон беше разбрал отнякъде, че ще умре на онзи остров, той го бе потърсил на картата. Искаше да изпрати флотилия, за да го взриви.
Островчето се намираше в Атлантическия океан, беше най-близо до Африка – на около 2000 километра от материка. Но най-важното – беше с такова географско положение, че там не можеше да има сняг. А тук имаше. Значи надзирателят лъже!
Това откритие успокои Наполеон, и той задряма. А, ето я и Жозефина! Идва към леглото му и с предизвикателно изражение на лицето си сваля копринената наметка, която се плъзва безшумно по гладката й кожа и пада на земята. След това пъхва снежнобялото си женствено и похотливо тяло при него, в голямото и меко легло. Ще го позабавлява малко след тежкия, изпълнен с опасности ден.
Значи просто беше сънувал кошмар! Нито беше в плен, нито в лудница!
В същото време санитарите гледаха футбол в съседната стая. По- младия каза:
– Помниш ли Спас, дето почина преди месец? Твърдеше, че е Пеле, но са го разменили с някого. Направили му пластична операция, за да не прилича на себе си, след което го затворили „на това проклето място“.
– Лудите са най-щастливи. – старият ставаше голям философ след една-две ракии – Когато се изпълнява някоя мечта на нормален човек, той не може да се нарадва истински, защото ламти за още. Ако постигне всичко, което е желал някога е изцеден, обезверен, и убеден, че нищо няма смисъл.
След кратка пауза, през която се дразнеше на любимия си отбор, старият санитар допълни:
– Виж го Луджо. Мисли, че е Наполеон. Но този Наполеон с величието и блясъка. Не другият, който убива, прави хората нещастни и умира изоставен от всички. Не вижда купищата от трупове, а Жозефина; не реки от кръв, а скъп коняк, лежи върху мекото легло, а не върху грубите дъски на ковчега. Докато е жив ще бъде щастлив.- имаше положение за гол, и санитарят замълча. След пропуска продължи – Нощта за него е истина, а денят – кошмар. Искам да съм луд.
-Ти си! – другият беше загубил търпение да слуша.
– Какво? – наежи се по-старият.
– Нищо. Ядосвам се на тоя глупак. Да не вкара от два метра!
