Loading...
– Волен! Волен! Волен! Волен… – крещеше тълпата, но главно отпред пред сцената, назад хората бяха много по-мълчаливи, с мрачни, смачкани лица, изпълнени с омраза към последните 15 години от живота си. С желание за отмъщение на някой, заради мизерията, в която са изпаднали. Желание, готово да избие в агресия за справедлива кауза, стига да бъде намерена такава. И ето я и нея – Волен Сидеров, „най – големият и достоен българин. Той е тук сред нас.“ Скритото послание на тези думи беше – да му се порадваме и да му отдадем почит. Няма как, няма кой да бъде по – голям от него. Планът трябваше да се следва, а той гласеше – неговата личност да бъде издигната в култ за последователите на партията. Но дали наистина не би могло да има нещо по – голямо от него? Та нали той самият е просто човек като всички нас, няма свръх естествени способности, и за това култът към него трябваше да се базира върху нещо, върху една правдина която да привлича хората, кауза по която хората желаеха да бъдат поведени. Едва ли е толкова трудно да се сетим, коя е тази кауза – България естествено, всичко в нейно име, за нейно благо. Волен излезе да говори на сцената. Говори дълго – 30 -40 минути, без да чете. Говори само той, всички останали от неговите най-близки съратници (колеги политици) стояха чинно и мирно зад него на сцената. Стояха като паметници, облечени в костюми, със строги изражения на лицата. Пламенна реч за България, за историята й, за Възраждането ни, за Освобождението ни от турско робство, за враговете ни – сегашните и тогавашните. Вождът вдъхнови тълпата заявявайки, че няма да бъде роб в собствената си държава. Пробуди патриотичната и национална гордост на събралото се множество. По времето на тази реч, той постави България над себе си и тълпата подемаше неговия възглас – Бъл – га – ри – я, Бъл – га – ри -я. Ето, че имаше и кауза. Третото необходимо условие за съществуването на организацията му беше врагът. По презумпция всички, които не споделяха неговите виждания и поглед за нещата бяха врагове, но в окото на бурната АТАКА попаднаха двама основни политически играча – БСП и ДПС. Виновниците хората в България да изглеждат зле, да искат промяна и да не виждат перспектива. И съвсем очаквано споменаването на комбинацията „БСП – ДПС“ вдигна адреналина, скандиранията станаха по-масови.
Всъщност, освен в този момент, тълпата се развълнува и от безплатната манджа, която раздаваха на другия карай на площада пред храм паметника „Св. Александър Невски“. Веднага след приключване на речта на Вожда, всички от първия ред се втурнаха да се редят за храна пред тентите. Там вече предвидливо се бяха наместили техни хора, които им пазеха ред. Сандвичи, трапезна вода, пластмасови бутилки от бира „Болярка“ и наливно червено в порцеланови чаши за чай. В нетърпението си всички се блъскаха и ръгаха. Едно детенце падна насред блъсканицата и беше доста поомачкано, преди да успее да се измъкне и изправи. В лакомията си, малко от митингуващите забелязаха, че то е паднало на земята. Странно ми се стори, че възрастта на присъстващите беше или от 13-14 до 23-25 или от 45-50 до 60-70 г. Или всъщност, не е странно. За този митинг, за който явно са похарчени доста средства, бяха организирани всички структури на партията от страната. Имаше представители от знайни и незнайни градчета и села. И Волен Сидеров беше между тях, заобиколен с 6,7,8 охранители, или това само изглеждаше така? Може би това бяха приближени нему хора, готови да отдадат живота си за НЕГОВИЯ? Или може би ВОЖДЪТ се страхува от нещо и се нуждае от охрана? Дали спи спокойно или сънува кошмари?
По-важното е, че след екзалтираната му реч, за множеството, което тутакси се юрна към масите с храна, бе подготвено и необходимото развлекателно зрелище. На импровизираната сцена подред излязоха ансамбъл „Българе“, Георги Христов, Валя Балканска, Васил Найденов и трима вокалисти. Традиционно Васко Кеца изнесе най – доброто представление, шоу и лафове от рода на:
„ – Знаете ли коя песен е от 15 години тотален хит в парламента?… „Казано честно всичко ми е наред тъй, че спокойно си гледам напред“, – а на нас какво ни остава освен да кажем – „Ъ,ъ“, – „Ъ, ъ“ … Хората му подариха толкова много мартеници, а той се пошегува, че НАП ще дойдат да искат процент от подаръците.
Докато Васко пееше всички, които бяха останали, те и за концерта бяха дошли, а не за митинга, се радваха и танцуваха на неговите песни. Даже група роми танцуваха лудо, забравили работните си задължения за момент и развяваха метлите си, като позивите на Атака преди това.
