Loading...
Ако бяхме на маса щях да се обзаложа с всички вас, че не знаете! И щях да спечеля.
Защото, простете ако ви нарушавам спокойствието, но вие свободни ли се чувствате? (Мдам, знаех си – набарали сте тоалетна хартия на промоция и светът днес ви изглежда розов. Не че ви се бъркам, но ако това ви кара да се чувствате горди със себе си и духовно по-извисени – имате две бири от мене).
На изтървалите блажната промоцийка предлагам три варианта за отговор.
Опит първи – с разредител
Да, чувствате се свободни и обичате родината си – във всички пози и агрегатни състояния. Обичате я разкрачена на изток и на запад, в гръб също не е за изпускане – свикнали сте да се фръцка. Знаете перфектно, че някой ден пак ще се присети за вас и ще ви нацвъка в някоя графа – я за неплатен ток, я за да ви тегли чертата. На данъците имах предвид, нали сега е бирническо време.
От време на време я псувате, ама така тайно – пред телевизора. В смисъл, така да се каже, нали, не че я обичате по-малко, но в новините разправят понякога страшни работи и на вас ви става тъпо. Асансьори с бременни пропадат, татковци колят децата си, преди да се обесят, момичета се хвърлят под влака, баби изтезават внучките си, гневни активисти протестират срещу ГМО… Тук касапската ми верига леко пропада, но то е заради МВР. Скоро никоя мутра не е паркирана с десет куршума на площада и за това не мога да си довърша качествено некролога.
Важното е, че вие продължавате да обичате родината си – искрено и всеотдайно. Почти като мъжка богомолка, щото както вече споменах вие сте духовно извисени. И настроени божествено всекидневно. От преливащия въшлив контейнер та чак до сметката за парно.
Завиждам ви! Честно, без майтап.
Опит втори – без майонеза
Не, не се чувствате свободни, защото ви липсват три бонус точки, а този път тиганите наистина са страхотни и гаранция не залепват.
Искам да ви кажа, че до 13 часа вчера мислех като вас. После обаче внезапно преживях катарзис. (!!!)
Без предварителна подготовка попаднах в квартал, където не работеше нито едно заведение за дюнери. А бях нечестиво гладна. Разбира се, можех да сръфам набързо някоя вафла, но след като ме светнаха за гемеотата по-бих посегнала на мъж, отколкото на чипс с люти чушки. За мой късмет в едно кафе продаваха сандвичи и искам да ви кажа, че по-патриотично досега не бях посрещала Трети март. Без да ми прави сложни психоанализи как го предпочитам – с повече майонеза или сух, жената ми прибра парите и се скри някъде дълбоко в металния контейнер-будка. След десетина минути една ръка ми връчи увития сандвич. Почувствах се като в църква – държах в ръцете си две филийки бял хляб с две кюфтенца между тях, поръсени само с шарена сол. Нямаше майонеза, нямаше кетчуп, а салфетката попиваше мазнинката по всички правила на източната философия – бавно и напоително…
Такива случки обикновено ми държат влага за дълго време и ме правят заклет оптимист и най-вече патриот.
В такъв момент кротка благост спира ръката ми точно преди да насоля завинаги поредния идиот. Лек ветрец охлажда челото ми миг преди да пратя по дяволите поредния измислен политик. (Ако бях куче щях да си маркирам целия парламент само за мене). Невнятна за моята фина душица нежност, измества тъмните помисли за масови стачки и бунтове пред топлофикациите. Изпадам в истинска нирвана. С шкембе и бира за закуска.
Опит трети – последен
Знам, че повечето от вас се чувстват банално и сковано на подобни празници. Не защото не тачат историята ни и не поради някакъв недоизживян или присаден насила срам. Просто някои българи знаят, че Трети март ОЩЕ НЕ Е повод за гордост, най-малкото за празник. Трети март за поредна година идва само, за да ни напомни колко дълбоко сме затънали в блатото. Белким се подсетим, че Свободата е извън претруфените речи на политиците и напудрените сводки на телевизиите. Не е вестникарско заглавие, нито актуална реклама на нова водка. Свободата идва, когато спреш да живееш по течението и с дистанционно в ръка.
Дотогава Трети март ще е упражнение по грациозност – ходене с гордо вдигната глава през осеян с фъшкии тротоар.
Снимки: http://detstvoto.com/
